— Да, съпруго моя, това е брак по сметка. Моя сметка. Разбра ли ме?
Тя не обърна внимание на сърдитата нотка в гласа му, нито на твърдото изражение на лицето му.
— Не, Кинкейд, не разбрах!
Опита се да звучи дръзко, но не успя, тъй като гласът й потрепери.
Избликът й на гняв не го бе заблудил. Той знаеше, че тя е изплашена — каза й го усмивката му.
— Обещавам ти, че след време ще разбереш. Имаш думата ми.
Тя не искаше думата му, ала знаеше, че това едва ли има някакво значение за него. Той наистина бе един груб и жесток воин, дошъл от преизподнята. Докато Алек Кинкейд прекрачваше прага, очите на Джейми се напълниха със сълзи. Искаше й се да се тръшне върху най-близкия стол и да си поплаче на воля.
Беше твърде разстроена, за да мисли за багажа си. Близначките заявиха, че ще се заемат с тази работа, за да има време Джейми да се сбогува с баща си.
Когато Агнес и Алис се върнаха в залата, Мери вече бе на края на силите си. Тя промълви набързо сбогом и изтича навън.
— Ще опаковам внимателно останалите ти вещи, Джейми, и ще ти ги изпратя след седмица — обеща Агнес.
— Аз ще приготвя всичките ти гоблени — добави Алис, — обещавам ти, че няма да забравя нищо. Ще се постарая да получиш всичко, което ти е скъпо, за да може там да се почувстваш като у дома си.
— Алис, аз вече казах на Джейми, че ще се заема тази работа — промърмори Агнес. — Ама наистина, сестро, винаги се опитваш да ме засенчиш. О, Джейми! Сложих в чантата ти шала на майка ти и бурканчетата лечебните мехлеми.
— Благодаря ви, сестрички — каза Джейми и побърза да ги прегърне.
— Джейми, ти наистина си много смела — прошепна Агнес. — Изглеждаш толкова спокойна, толкова уверена. Ако бях на твое място, вече щях да съм загубил разсъдъка си. Та ти се омъжи за този, който…
— Не е необходимо да й го напомняш — измърмори Алис. — Тя и без това едва ли ще забрави, че той е уби първата си съпруга.
— Не можеш да си напълно сигурна — възрази близначката й.
На Джейми й се искаше да престанат с опитите да успокоят. Техните приказки за Алек Кинкейд я разстройваха още повече.
Барон Джеймисън дръпна Джейми за полата, за да привлече вниманието й.
— След седмица ще бъда мъртъв! Кой ще се грижи за храната ми? Кой ще слуша историите ми?
— Стига, татко! Алис и Агнес ще се грижат добре за теб. Всичко ще бъде наред — успокои го Джейми. Наведе се, целуна го по челото и добави: — Моля те, не се разстройвай толкова много. Двете с Мери сигурно скоро ще дойдем да ви видим…
Нямаше сили да продължи лъжата си. Нейният свят се бе сгромолясал — всичко, което й бе близко и познато сега й се изплъзваше.
Агнес бе тази, която изказа на глас най-голямото опасение на Джейми.
— Ние никога вече няма да те видим отново, нали Джейми? Той няма да ти позволи да си дойдеш у дома.
— Обещавам ви, че ще намеря начин да дойда и да ви видя — закле се Джейми. Гласът й потрепери и сълзи запариха в очите й. Мили Боже, това сбогуване бе толкова болезнено!
Барон Джеймисън продължаваше да хленчи, че тези шотландци са откраднали неговите скъпоценни бебета и как, за Бога, сега щеше да живее без тях. Джейми се опита да го успокои, ала скоро се убеди, че е безсмислено. Баща й не искаше да се вземе в ръце. Колкото повече се стараеше Джейми, толкова по-силно плачеше той.
В залата влезе Бийк, за да я извика. Разрази се малка битка, когато се опита да отдели бащата от дъщерята. Барон Джеймисън не искаше да пусне ръката на най-малкото си дете. Най-сетне Джейми нежно се отскубна от прегръдките му.
— Да вървим, Джейми. По-добре да не ядосваш съпруга си. Той те очаква търпеливо на двора. Леърд Даниел и лейди Мери вече поеха към Шотландия, момичето ми. Ела с мен. Новият живот те очаква.
Мекият глас на Бийк поуспокои Джейми. Той я хвани за ръката и я поведе. Когато Джейми се обърна, за да каже последно сбогом на близките си, Бийк побърза да я избута навън.
— Не се обръщай назад, Джейми! И престани да трепериш! Мисли за щастливото си бъдеще!
— Именно мисълта за бъдещето ме кара да треперя — призна си девойката. — Бийк, не знам нищо за този мой съпруг. Тревожат ме всички тези ужасни слухове, които се носят за него. Не искам да съм омъжена за него.
— Станалото станало — отсече Бийк. — Пред теб има две възможности, момичето ми. Можеш да встъпиш в този брак със затворени очи и да бъдеш нещастна през остатъка от живота си или да ги отвориш широко, да приемеш съпруга си и да се опиташ да устроиш бъдещето си.
— Не искам да го мразя.
Бийк се усмихна. Гласът на Джейми прозвуча толкова отчаяно.
— Тогава не го мрази — посъветва я той. — Ти изобщо не умееш да мразиш. Сърцето ти е твърде нежно, момичето ми. А и — рече и продължи да я бута напред — всичко не е чак толкова необичайно.