— Разбирам — пресипнало прошепна тя. В такъв случай мога да предположа, че аз също имам право да те обиждам.
— Няма да стане.
Джейми се отказа. Мъжът бе упорит не по-малко от самата нея.
Пресякохме ли границата?
Алек поклати глава.
— Има още доста път.
— Тогава защо се усмихваш?
— От очакването.
— О, така ли!
Алек понечи да й обърне гръб, но следващият въпрос на Джейми го спря.
— Алек? Ти наистина не харесваш Англия, нали?
Не можа да скрие учудването в гласа си. Самата мисъл, че някой не харесва родината й й се струваше непонятна. Всички обичаха Англия, дори и тези глупави шотландци, които се забавляваха, като хвърляха дървета един срещу друг. Та Англия бе Рим на новото време. Никой не оспорваше величието и силата й.
— През по-голямата част от времето не харесвам Англия. Разбира се, има и изключения.
— Изключения?
Той бавно кимна.
— Кога харесваш Англия?
— Когато яздя.
— И ти си признаваш подобен грях? — Тя бе искрено ужасена.
Усмивката на Алек се разшири. Червенината й стана още по-наситена. Съпругата му бе невероятно искрена в реакциите си. Харесваше това качество у жените.
— Е?
Алек напусна дълбока въздишка. Нима тази жена нямаше никакво чувство за хумор! Тя все не можеше да разбере кога той се шегуваше с нея.
— Качвай се на коня. Слънцето вече залязва. Ще починем, когато стигнем до безопасно място.
— Безопасно място?
— Да, в Шотландия.
Джейми се накани да го попита дали наистина за него безопасност и Шотландия бяха едно и също, но се отказа. Имаше чувството, че отговорът му само ще я ядоса! Вече бе успяла да научи две много неприятни неща за своя съпруг. Първо, че не обичаше да му задават въпроси и да му противоречат. Джейми бе сигурна, че това ще бъде проблем, тъй като тя бе решена да му задава въпроси и да му противоречи. И второ, че когато я гледаше навъсено, никак не го харесваше. Вторият му недостатък бе не по-малко обезпокоителен от първия. Настроението на Алек се променяше като вятъра. Най-невинната забележка можеше да го накара да се намръщи и да свъси застрашително вежди.
— Джейми, нямам намерение да се качвам отново на този проклет кон.
Мери дръпна ръката на сестра си, за да привлече вниманието й. Алек чу думите й, но се обърна и закрачи към коня си. Джейми го наблюдаваше и си мислеше, че той току-що я бе зарязал, сякаш бе прах под нозете му.
— Джейми, не ме ли чу? — настоя Мери. — Трябва да спрем и да починем.
Сърцето на Джейми се сви от съчувствие към сестра й. По лицето на Мери се стичаха струйчици пот и оставяха мръсни следи. Изглеждаше толкова изтощена, колкото се чувстваше и самата Джейми, която, макар и много по-издръжлива от сестра си, вече бе на границата на силите си — предишната нощ почти не бе мигнала, тъй като се бе грижила за болното дете на една от прислужниците.
Обаче не смееше да изкаже гласно съчувствието си на Мери, тъй като смяташе, че е длъжна да проявява твърдост. В противен случай сестра й щеше да се разплаче, а тази мисъл направо я смразяваше. Започнеше ли веднъж да плаче, Мери ставаше по-непоносима и от близначките.
— Нямаш ли поне малко гордост? — гневно рече Джейми. Една истинска дама не употребява думи като „проклет“. Само крепостните селяни говорят по този груб и невъзпитан начин, Мери!
Мери се сви, сякаш я бяха ударили.
— Как можеш да ми говориш за добро възпитание точно в този момент? — проплака тя. — Искам да си ида у дома. Искам да бъда при татко.
— Достатъчно! — скастри я сестра й. Потупа я по ръката, за да смекчи твърдостта в тона си и прошепна: Станалото станало. Сега сме омъжени за шотландци и ти не бива да го забравяш. Недей да ни посрамваш със сцени като малко дете. Освен това скоро ще стигнем Шотландия — излъга тя. — Алек ми обеща, че ще спрем да пренощуваме веднага щом прекосим границата. Сигурно можеш да издържиш още малко, сестричке. Покажи на съпруга си, че си силна и смела жена.
Мери кимна.
— Ами ако той е твърде глупав, за да забележи моята смелост?
— Аз ще му обърна внимание — обеща Джейми.
— Джейми, мислила си някога, че ще се озовем в такова трудно положение?
— Не, Мери, не съм си представяла.
— Сигурно с нещо сме разгневили Бога.
— Не Бога, а нашия крал — поправи я сестра й.
От гърдите на Мери се изтръгна нещастна въздишка, тя обърна и закрачи към коня си. Джейми я проследи с поглед как приближава до Даниел. Той се усмихваше. Вероятно се забавляваше на нещастната гледка, която представляваше съпругата му — влачеше крака като старица.
Джейми поклати глава, но в същия миг осъзна, че се чувства не по-малко уморена. Коленете й трепереха като есенни листа. Сама си бе виновна, че бе сложила седло върху коня си, защото не искаше Алек да реши, че не истинска дама.