Дръпна силно косата на Джейми и изскубна няколко косъма, като се надяваше с това да предизвика болезнена гримаса у пленницата си — доказателство за неговата сила и тяхното безсилие. Но… не успя.
Джейми го гледаше свирепо. Мъжът знаеше, че й причинява силна болка, но тази упорита мръсница отказваше да вика.
Алек избягваше да гледа лицето на жена си, знаейки, че страхът, който ще види там, ще го накара да изгуби контрол и гневът му ще избухне с пълна сила. Ала въпреки това, когато видя как негодникът отскубва няколко косъма от главата на Джейми, не се сдържа и я погледна.
Тя не изглеждаше изплашена. Тъкмо обратното — изглеждаше дяволски бясна. Алек бе толкова смаян от смелостта й, че едва не се засмя.
— Дай ми един от твоите прекрасни коне — заповяда бандитът. — Щом се почувствам в безопасност и се уверя, че не си тръгнал по петите ми, ще пусна на свобода твоята хубавица.
Алек поклати глава.
— Не!
Какво каза?
— Казах не — отвърна Алек. Гласът му бе спокоен като нежен полъх. Можеш да вземеш жената, но няма да ти дам коня си.
Джейми ахна смаяно.
— Затваряй си устата, кучко — изръмжа разбойникът. Притисна острието към шията й и изгледа кръвнишки Алек. — Искам и двете — и коня, и жената.
Алек отново поклати глава.
— Можеш да вземеш жената, щом искаш, но не и коня.
— Казах, че искам и двете! — Гласът му изтъня и заприлича на цвъртенето на затворена в клетка птичка.
— Не!
— Дай му и коня, и жената, Алек — подхвърли Даниел. — Можеш лесно да ги замениш.
Джейми не вярваше на ушите си. Едва се сдържаше да не се разплаче с глас.
— Алек? — прошепна тя и гласът й се задави от страх. — Не го мислиш, нали?
— Казах да си затваряш устата! — изкрещя бандитът и още веднъж дръпна силно косата й, за да придаде повече тежест на заповедта си.
Джейми стовари крака си върху неговия.
— Даниел, доведи коня й — нареди Алек. — Сега!
— Нека другата жена да го доведе! — извика похитителят.
Джейми не вярваше, че това наистина се случва на нея. Можеше да се закълне, че чу Даниел да си подсвирква. Знаеше, че шотландците не обичат англичаните, на това ужасяващо държание бе съвсем непонятно. Тя отчаяно се стараеше да не издава страха си. Алек не й помагаше особено. След като й хвърли един бърз поглед, повече не й обърна никакво внимание. Господ да й е на помощ, но съпругът й изглеждаше искрено отегчен — да момента, в който онзи бандит не заговори за коня. Тогава стана бесен.
В крайна сметка Коли бе права. Шотландците ценяха много повече конете си, отколкото жените.
Ако стомахът й бе пълен, сигурно щеше да повърне! Разбойникът не само я стискаше много силно, но и миришеше като забравено нощно гърне. Всеки път, когато си поемеше въздух, й се искаше да си запуши устата.
— Докарай коня между нейния мъж и мен — нареди похитителят на Джейми.
Алек чакаше своя шанс. Когато Даниел се приближи, той се размърда, сграбчи юздите от ръцете на приятеля си и придърпа Уайлдфайър колкото е възможно по-близо до врага си.
Това, което се случи после, стана толкова светкавично, че Джейми не можа да реагира. Внезапно усети, че лети във въздуха като копие. Чу как похитителят й извиква в предсмъртна агония, а Даниел я сграбчва в ръцете си. Обърна се и видя как Алек пронизва гърлото на бандита със собствения му кинжал.
Внезапно усети, че не й достига въздух. Даниел бързо я положи на земята, а Мери притича и се хвърли върху нея. Опасността бе преминала, но тя продължаваше истерично да плаче.
Джейми затвори очи и се опита да успокои бесните удари на сърцето си. Мери се бе вкопчила в нея и почти я задушаваше.
Внезапно Джейми започна да трепери като лист.
— Вече можеш да отвориш очи.
Заповедта бе произнесена от Алек. Когато го направи, Джейми видя, че той стои съвсем близо до нея.
Очите му не бяха толкова студени. Почти се усмихваше. Какво означаваше тава?! Току-що го бе видяла да убива човек, без да му трепне окото, а сега изглеждаше така, сякаш му е много весело?!
Джейми не можеше да реши кое е по-силно — желанието й да избяга или да остане и да го удуши.
Докато се взираше в своя съпруг, тя чу как Даниел заповяда на Мери да отиде с него. Усети как той отскубна ръцете на сестра й от полата й. Нямаше сили да му помогне и не разбираше защо гласът му звучи толкова гневно и защо Алек изглежда толкова весел. Джейми не осъзнаваше, че бе сплела ръце.
— Всичко свърши — меко рече Алек.
— Свърши? — повтори тя. Обърна се и погледна мъжа, който Алек прели минута бе повалил, и моментално пак се разтрепери.