— Емет каза, че татко е профукал парите — прошепна Мери.
— Емет е като стара клюкарка — сгълча я Джейми.
— Така е — съгласи се баща им. — Той винаги изопачава истината. Изобщо не обръщайте внимание на дрънканиците му.
— Татко? Защо аз не съм включена? — внезапно попита Джейми. — Нима кралят е забравил, че ти имаш четири дъщери?
— Не, не — избъбри баронът и побърза да извърне глава и да забие поглед в чашата си, за да не би най-малката му дъщеря да прочете истината в очите му. Крал Хенри не бе изключил Джейми. Той бе използвал думата „дъщери“. Обаче барон Джеймисън, който знаеше, че никога не би могъл да се оправи без най-малката да се грижи за него, сам бе взел решението да я изключи. Смяташе, че планът му си го бива. — Кралят е назовал само дъщерите на Мади.
— Но в това няма никакъв смисъл — обади се Агнес между две подсмърчания.
— Може би защото Джейми е най-малката — предположи Мери. Сви рамене и добави: — Кой би могъл да знае какво си е наумил кралят? Ти само можеш да бъдеш благодарна, Джейми, че не си включена в неговата заповед. Защото в противен случай, ако шотландецът те избере, няма да можеш да се омъжиш за Андрю.
— Сигурно точно това е причината — намеси се Агнес. — Барон Андрю е силен и влиятелен благородник, когото всички харесват. Сигурно е успял да повлияе върху решението на краля. А всички знаят колко е влюбен Андрю в теб, Джейми.
— Би могло да е така — прошепна Джейми. — Ако Андрю наистина е толкова силен и влиятелен…
— Аз не мисля, че Джейми наистина иска да се омъжи за Андрю — заяви Мери. — Хич не ми се мръщи, Джейми! Не съм убедена, че го харесваш особено.
— Нали татко го харесва — рече Агнес и хвърли още един свиреп поглед към баща си. — Обзалагам се, че всичко това е само защото Андрю обеща да останат да живеят тук, така че Джейми да може да продължи да му робува, докато…
— Стига, Агнес, не започвай отново — помоли Джейми.
— И какво от това, че искам Джейми да остане тук, след като се омъжи? — промърмори баронът. — Не мога да понеса мисълта, че няма да я виждам. Това е свръх силите ми.
— Изглежда, че всичко е свръх силите ти — недоволно вметна Мери.
— Внимавай какво говориш, госпожичке — сопна се баща й. — Няма да позволя да ми държиш такъв тон!
— Аз знам истинската причина — намеси се Алис — и смятам да я кажа на Джейми. Андрю плати на татко зестра за теб, сестро, и сега той…
— Какво? — извика Джейми и едва не се катурна от стола. — Алис, сигурно грешиш! Рицарите не плащат зестра. Татко, ти не си взимал никакви пари от Андрю, нали?
Барон Джеймисън не отговори. Изглежда бе твърде зает с неотложната работа да върти чашата с бира в ръцете си.
Мълчанието му бе потискащо.
— О, Боже — прошепна Мери. — Алис, осъзнаваш ли какво каза току-що? Ако думите ти са истина, тогава излиза, че нашият баща е продал Джейми на барон Андрю!
— Стига, Мери, недей да дразниш най-малката си сестра — колебливо се обади баронът.
— Аз не съм казвала, че татко е продал Джейми на Андрю — възрази Алис.
— Напротив, тъкмо това каза! — настоя Мери.
— Видях как Андрю даде на татко една платнена торба с жълтици.
Джейми усети как сърцето й бясно заблъска. Възнамеряваше да стигне до дъното на тази история със златните монети, независимо колко време щеше да й отнеме или колко щеше да я заболи. Продадена! Самата мисъл караше стомахът й да се преобръща.
— Татко, ти не си взимал пари за мен, нали? — попита ги, без да може да прикрие страха в гласа си.
— Не, разбира се, че не съм, ангелче.
— Татко? Знаеш ли, че ни наричаш ангели само когато си извършил нещо срамно и недостойно? — простена Агнес. — Нека Господ да ми прости, но намразих това нежно обръщение.
— Видях как Андрю даде златните монети на татко! — извика Алис.
— Тъкмо се чудех как си успяла да разбереш какво е имало в платнената торба — промърмори Мери. — Видяла ли си монетите или само така предполагаш?
— Той изтърва торбата — рязко рече Алис. — Някои от монетите изпадаха.
— Това бе само един малък заем — опита се да се защити баща им. — Така че престанете с тия приказки, че съм продал моето малко бебе.
Раменете на Джейми облекчено се отпуснаха.
— Ето, виждаш ли, Алис? Андрю просто е дал заем на татко. Изплаши ме за нищо. А сега, може ли да се върнем към първоначалния проблем?
— Струва ми се, че татко е гузен — рече Мери.
— Разбира се, че ще изглежда така — отвърна Джейми. — Не е нужно да сипваш сол в раната му. Сигурна съм, че той достатъчно съжалява и се измъчва.
Барон Джеймисън дари дъщеря си с ослепителна усмивка.
— Това е моят малък добър ангел — похвали я той. — Джейми, искам да се скриеш и да не се показваш, когато шотландците пристигнат. Няма смисъл да ги изкушаваме с нещо, което не могат да имат.