Баронът не разбра, че се е изпуснал, докато Алис не извика:
— Шотландци ли, татко? Значи говориш за повече от един? Да не би да искаш да кажеш, че този демон, наречен Кинкейд, ще доведе и други със себе си?
— Така ли е? — попита и Джейми. Тя се опитваше да се съсредоточи само върху дълговете на барона, ала мислите й непрекъснато се връщаха към златните монети. Защо баща й бе приел заем от Андрю?
— Татко, имам чувството, че не ни казваш всичко!
— Мили Боже, какво искаш да кажеш? — простена Мери.
— Татко, кажи най-после какво толкова криеш от нас! — извика Алис.
— Хайде, изплюй камъчето, татко — подкани го и Агнес.
Джейми отново вдигна ръка, за да ги накара да млъкнат. Изпита желание да сграбчи края на сивата туника на баща си и здравата да го разтърси. Усещаше как губи търпение.
— Може ли да прочета посланието на краля? — попита тя.
— Ние също трябваше да се научим да четем и пишем — уморено въздъхна Агнес.
— Глупости — презрително я скастри Алис. — Нито една благородна дама няма нужда от това. По-скоро трябваше да се научим да говорим на този ужасен келтски език. Не искам да те обидя, Джейми — побърза да добави тя, като видя намръщеното лице на сестра си. — Наистина бих искала да знам този език като теб. Бий навремето предложи да ни научи всички.
— Нашият главен коняр с удоволствие се занимаваш с мен и ме учеше на келтски. На мама й се струваш забавно. Тя вече беше на легло…
— Да не би да искаш да кажеш, че онова чудовище от пущинаците не говори нашия език? — изхлипа Агнес и отново избухна в сълзи.
Джейми сигурно щеше да успее да сдържи гнева си, ако Агнес не се бе разплакала отново.
— Какво значение има, Агнес? — изтърси тя. — Оня дивак смята да убие невестата си, а не да разговаря с нея.
— Значи и ти вярваш на слуховете? — смаяно прошепна Мери.
— Не — побърза да възрази Джейми. — Само се пошегувах. — Затвори очи и набързо изрече една молитва да и дари Бог с търпение, а сетне се обърна към Агнес: — Беше много нелюбезно от моя страна да те разстройвам така, сестро. Извини ме. Наистина съжалявам.
— Дано е така — през сълзи избъбри Агнес.
— Татко, дай на Джейми да прочете кралското послание — внезапно нареди Мери.
— Не — рязко изрече баронът, но мигновено смекчи тона си, за да не събуди подозрения у дъщерите си. — Защо да си правиш труда, Джейми? Мога да ти предам съвсем точно какво пише в него. Следващата седмица тук ще пристигнат двама шотландци и ще отведат две младоженки.
Естествено дъщерите на барона не посрещнаха новините с радост. Близначките тутакси завиха в един глас.
— Ще избягам! — изкрещя Мери.
— Смятам — започна Джейми, като се опитваше да надвика невъобразимия шум, — че трябва спокойно да ми мислим някакъв план, с който да обезкуражим бъдещите ви кандидати.
Агнес се сепна.
— План ли? Какво имаш предвид?
— Някоя малка измама. Ако бях на мястото на този, който ще си избира невеста, щях да стоя по-настрани от девойка, която има… някакъв недъг.
Лицето на Мери бавно се озари от усмивка. Тя винаги първа схващаше мисълта на Джейми особено ако се отнасяше за някоя дяволия.
— Или пък от момиче, което е толкова грозно, че да и е страх да го погледнеш — кимна с разбиране тя, а кафявите й очи игриво заблестяха. — Агнес и Алис ще бъдат недъгави, а аз — дебела и грозна.
— Недъгави ли? — попита Алис с искрено учудване. — Разбираш ли какво иска да каже тя, Агнес?
Агнес избухна в смях. Носът й бе зачервен, а страните — подпухнали от сълзите, ала в мига, в който се усмихна, се превърна в едно прелестно създание.
— Предполагам, че трябва да се разболеем от някаква ужасна болест. Може би да се натъпчем с малини и да се изринем. Обривът ще трае само няколко часа, така че е хубаво много внимателно да подберем момента.
— Сега разбрах — кимна Алис. — Ще накараме тъпите шотландци да си помислят, че имаме ужасни пъпки по лицата си.
— Аз ще гледам глупаво и ще се чеша през цялото време, за да си помислят, че цялата съм пълна с въшки — самодоволно заяви Агнес.
Четирите сестри избухнаха в смях. Баща им се оживи и се усмихна на малките си ангели.
— Ето, видяхте ли? Нали ви казвах, че всичко ще се нареди. — Не беше казвал подобно нещо, разбира се, ала това никак не го притесни. — Ще отида да си полегна преди обяд, докато вие кроите вашите планове.
— Да, обаче тези шотландци може изобщо да не се интересуват от външния ви вид — замислено каза Джейми, опасявайки се, че е дала на сестрите си лъжливи надежди.