— Страхувам се, че си права, жено. Никога няма да свикна с него. И все пак, ако си съгласна да понесеш шегите на войниците ми, позволявам ти да го задържиш.
— Разбира се, че ще ми позволиш — остро отвърна Джейми и отново сложи ръце на кръста си.
Алек скочи от стола и застрашително се надвеси над нея.
— Казах, че можеш да го оставиш тук и очаквам да ми благодариш!
— А Уилям? — попита Джейми, без да му обръща внимание.
— Уилям може да отиде…
— В спалнята? — намеси се отец Мърдок.
— Той е последното нещо, което бих искал да гледам, преди да заспя — сряза го Алек. — Щом искаш да го закачиш някъде, можеш да го сложиш в мазето при виното, Джейми. Но да не съм видял повече това лице!
Джейми вирна брадичка и пое дълбоко дъх. Изглеждаше така, сякаш бе решила да спори докрай. Отец Мърдок плесна с ръце.
— Хапка по хапка…
Алек му хвърли строг поглед, отиде до масата и си наля чаша бира. Свещеникът побърза след него.
— Ще си налея чаша вино — рече той и внезапно сви вежди. — Знаеш ли, Алек, какво се получава, когато се смесва бира и вода?
Алек кимна.
— Разредена бира.
— Но след като веднъж си ги смесил, повече не можеш да ги разделиш, нали?
— Разбира се. Какво се опитваш да ми кажеш, отче?
— Ти искаш тя да свикне с живота тук и да се приспособи към нас, чувал съм те да го казваш много пъти.
— Не го отричам. Ще свикне.
— А искаш ли тя да се промени? Искаш ли да стане някой друг?
— Не, тя ми харесва такава, каквато си е — призна Алек.
Джейми знаеше, че той току-що й бе направил комплимент, ала грубият му глас и намръщеното лице почти го разваляха.
— Значи не искаш тя да се превърне в шотландка?
— Разбира се, че не.
Гласът му прозвуча толкова категорично, че дори Джейми се изненада.
— Тя е англичанка. Този факт не може да се промени. — Но ще свикне.
— Както и ти. — Думите на свещеника сякаш го плеснаха. Измина доста време, преди Алек да проговори.
— Обясни ми какво искаш да кажеш. Търпението ми е слабо като разредена бира.
— Джейми е свикнала да прави нещата по свой начин. Традициите й са част от нея. Също както и твоите. Не може ли разумно да смесите двете традиции? Един чудесен гоблен с изображението на крал Едгар ще изглежда много добре до този с изображението на Уилям. Какво ще кажеш?
Идеята не се понрави особено на Алек, но се въздържа — лъчезарната усмивка на съпругата му покачваше, че тя е във възторг. Никак не искаше да наранява чувствата й. Затова се чу как неохотно се съгласява.
— Много добре — заяви той, — но размерът ще бъде по-голям от този на Уилям.
Джейми бе твърде щастлива, за да спори за големината на гоблена. Самата тя смяташе, че изображението на крал Едгар трябва да бъде поне два пъти по-малко от това на крал Уилям, но накрая реши, че ще ги направи еднакви. Алек едва ли ще забележи. Обаче нямаше да сложи ореол около главата на крал Едгар и точка по въпроса!
— Благодаря ти, Алек!
Усмивката й показваше, че си въобразява, че този път се е наложила. Но Кинкейд бе решен той да има последната дума.
— Маркъс, смъкни този гоблен от стената, докато не бъде готов гобленът на Едгар. Скоро войниците ще си дойдат за обяд. Ако през цялото време, докато се хранят, са принудени да го гледат, сигурно няма да могат да преглътнат и трошичка. Как ще имат сили да се упражняват следобед?
Отец Мърдок изчака господарят да излезе от залата и скришом намигна на Джейми. После и той се отправи към вратата, като тихо си подсвиркваше една стара шотландска песничка. Нямаше търпение да дочака следващата буря.
Джейми попита Гейвин и Маркъс дали имат някаква работа. Тъкмо се бе запътила към стълбите, когато забеляза, че двамата се мотаят в залата и реши да им възложи задача. Помоли ги да качат вещите й в спалнята на горния стаж. Двамата се съгласиха и тя си помисли, че е доста странно, дето двама толкова важни воини нямат нищо против да вършат слугинска работа.
Когато наредиха багажа, Джейми слезе на долния етаж, за да се пооправи и измие. Тогава видя Ани и Едит. Те стояха край камината и се взираха в стола й, но мигновено се извърнаха, щом чуха гласа й.
Джейми си каза, че Едит сигурно е най-непреклонната и упорита жена в цяла Шотландия. Цялото й същество излъчваше някаква скованост, която никак не бе приятна. Косата й винаги бе оплетена в дебела плитка, която обрамчваше главата и като корона. Никога нямаше и един разпилян кичур. Роклята й от кариран плат с цветовете на клана Кинкейд винаги бе безупречно чиста, без най-малкото петънце. Външният и вид постоянно бе изряден, както постоянна бе и омразата й към господарката. Но на господарката вече й бе дошло до гуша.