— Какво е станало с теб? — озъби й се Едит. — Да не би да си паднала във ведро със сапунена вода?
Маркъс бе застанал зад Джейми. Той пристъпи напред. Широкият му гръб я закри напълно.
— Как се осмеляваш да говориш по този начин на съпругата на своя леърд?
Джейми имаше чувството, че е попаднала във вихъра на циклон. Ревът на Маркъс я стресна и сърцето й бясно заби. Побутна го по рамото и когато той се обърна, го помоли за разрешение сама да се справи със сестра му. Той кимна в знак на съгласие.
Джейми отиде в средата на залата.
— Ани, излез навън, дете. Едит, ти остани там, където си.
Явно гласът й не прозвуча достатъчно властно, тъй като Едит изобщо не обърна внимание на нареждането й и се запъти към вратата.
Маркъс отново се намеси. Грубата му команда застави Едит да се закове на място.
Джейми се обърна и му благодари. Сетне помоли да остане няколко минути насаме с Едит — не искаше да има свидетели на разговора им.
— Никой от нас двамата няма да излезе. — Беше Гейвин.
Джейми реши, че няма смисъл да спори с него. Воинът изглеждаше решен да отстои докрай намерението си. Тя отиде обратно при Маркъс. Застана пред него, отметна кичур коса от челото си и му даде знак да се приближи.
Шепотът й бе толкова тих, че само той можеше да чуе какво казва. Лицето му не се промени, но когато тя свърши, той отсечено кимна.
Младата жена му благодари и се извърна, за да се изправи пред сестра му.
— Откакто съм дошла тук, ти се отнасяш към мен, сякаш съм чумава. Твоето държание безкрайно ми омръзна.
Едит най-нахално се подсмихва.
— Значи нямаш желание да се опиташ да се разбереш с мен?
— Не виждам никаква причина да се сприятелявам с такива като теб.
— Маркъс?
— Да, милейди?
— Ако помоля Алек до вечерта Едит да е напуснала земите на Кинкейд, той дали ще се съгласи?
Едит ахна.
— Ще се съгласи.
— Но къде ще отида? — уплашено избъбри сестра му. — Маркъс, ти не можеш…
— Млък!
Нито Маркъс, нито Гейвин някога бяха чували Джейми да говори по този начин.
Едит стисна ръце. Очевидно едва сдържаше яростта си. Но още се владееше, а Джейми искаше да я накара да загуби самообладание. Надяваше се, че когато гневът надделее, тя няма да мери приказките си. Така щеше да разбере защо тази жена я мрази толкова.
— Аз съм господарката тук, Едит. Ако пожелая да те изгонят от този дом, ще намеря начин да го постигна.
— Маркъс никога няма да ти позволи.
— Ще го направи — уверено заяви Джейми. Господи как мразеше тези ужасни лъжи, които изричаше! — Той е твой брат и твой настойник, но Алек е негов господар! Маркъс е лоялен към моя съпруг. За разлика от теб. Ти не си лоялна към никого, Вярно ли е?
— Не е вярно! — извика Едит.
— Е, може би някога си била — небрежно сви рамене Джейми. — Навярно си била лоялна към Алек, докато е бил женен за Хелън. Отец Мърдок ми каза, че си била много близка с нея.
— Ти не можеш да я заместиш! Аз няма да ти позволя!
— Аз вече я заместих.
Тези последни оскърбителни думи преляха чашата.
Преди да се усети, Едит се хвърли към господарката си. Искаше да изтрие самодоволното изражение от лице й, искаше да я нарани така, както и тя я бе наранила.
Джейми бе подготвена за нападението. Беше по-дребна от Едит, но много по-силна. Стисна китката й и я накара да се отпусне на колене.
Маркъс и Гейвин се втурнаха към тях.
— Не се намесвайте — извика лейди Кинкейд, без да изпуска от поглед жертвата си. Вече не стискаше китката й, а я бе покрила с длан. С другата си ръка нежно потупваше нещастната жена по рамото. Едит хлипаше, заровила глава в полите на туниката й.
Никой не промълви нито дума. Най-после Едит си възвърна самообладанието.
— О, Господи, за малко не те ударих! Толкова много съжалявам! — прошепна тя. — Когато видях как двамата с отец Мърдок преместихте сандъка на Хелън от стаята, едва сдържах гнева си. Не искам да хвърляш нещата й! Бях изпълнена с толкова…
— Нямам намерение да изхвърлям нещата на Хелън — рече Джейми. — Просто преместих сандъка в друга спалня, Едит.
— Дрешките, които бе приготвила за бебето, бяха в този сандък — продължи Едит, сякаш не бе чула обяснението на Джейми. — Тя ги изработи с такова старание…
— Значи е искала детето на Алек? — попита Джейми, като продължи да я гали.
— Моля ви да ми простите, милейди — изхълца Едит. — Не желаех да ви нараня.
— Ти не си ме наранила, Едит. Аз също съжалявам.
— Съжалявате ли? — слисано попита Едит. Тя все още бе коленичила на пода. Извърна лице. Сълзите се стичаха по страните й. Джейми вдигна края на туниката си и избърса лицето й.