— Съжалявам за всички ужасни лъжи, които ти наговорих, Едит. Трябваше да използвам малка хитрост, за да те накарам да кажеш истината.
— Значи няма да ме изгоните оттук?
Джейми поклати глава и й помогна да стане.
— Ти си много важен член на този клан, Едит. Никога няма да те изгоня от този дом. Излъгах и за Хелън. Аз не съм заела нейното място.
— Но сега ти си съпругата на Алек.
— Това не означава, че трябва да се преструваме, че Хелън никога не е съществувала.
— Той го прави.
— Алек?
Когато Едит кимна, Джейми прошепна:
— За него е много болезнено.
— Не знам — също шепнешком отвърна Едит. — Аз бях сигурна, че не го е грижа. Те не бяха женени много дълго, милейди. Дори нямаше време да доведат тук нейната дъщеря…
— Нейната какво?
Нямаше намерение да крещи, но спокойно изречените от Едит думи толкова я стреснаха, че Джейми не можа да се сдържи.
— Отец Мърдок ми каза, че Хелън и Алек са били женени само два месеца.
Едит кимна. Алек бе предопределен за съпруг на Ани — обясни тя. — Крал Едгар промени решението си. Ани… ами, тя не растеше достатъчно бързо, а Хелън току-що бе загубила съпруга си. Той се казваше Кевин. Умря, докато защитаваше краля. Хелън бе бременна от него.
Джейми едва не се строполи. Маркъс я сграбчи за ръката.
— Добре ли сте, милейди? — загрижено попита той.
— Да — успокои го тя. — Едит, колко дълго Хелън е била омъжена за Кевин?
— Шест години.
— Разкажи ми за детето!
— Тя имаше дъщеря. Чакаше завръщането на Алек, за да отиде да си я вземе. За малкото момиченце се грижеше майката на Кевин.
Едит поведе Джейми към масата, тъй като тя заяви, че иска да седне.
— Сигурно сте болна… аз съм виновна…
— По дяволите, никой досега не ми е казал нищо за това — извика Джейми. — Моята майка е била бременна с мен, когато се е омъжила за втория ми баща. И ако си мислите, че ще позволя…
Джейми си наложи да се овладее, тъй като видя разтревожените лица на войниците. Пое дълбоко дъх и се усмихна.
— Двете с Едит разрешихме един малък спор. Съжалявам, че трябваше да станете свидетели на поведение, недостойно за две дами. Не искам да споменавате за това пред Алек. Само ще го разгневите и ще го накарате да се почувства неудобно. Права ли съм, Едит?
Изчака краткото кимване на Едит и продължи:
— Едит, ти ще продължиш да надзираваш домакинството, Аз бих желала да ти помагам. Смяташ ли, че тази вечер може да имаме за вечеря нещо друго, а не пак овнешко? Мразя го!
Едит се усмихна. Очите й отново се напълниха със сълзи.
— Как се казва дъщерята на Хелън? — попита Джейми.
— Мери Катлийн. В семейството на Кевин има ирландска кръв.
— Моята сестра също се казва Мери — усмихна се Джейми. — На колко години е сега детето?
— На три. Аз не съм виждала племенницата си, откакто се е родила. Чух, че майката на Кевин умряла преди три месеца. Някаква далечна роднина се грижи за Мери.
Джейми едва сдържа гнева си. Едит всеки миг щеше отново да се разплаче, но тя нямаше намерение да губи време да я успокоява. Умът й бе зает с по-важни неща.
— Ще си поговорим още, братовчедке — рече Джейми, — но по-късно. След като си оправиш косата.
Последната забележка постигна целта си. Едит скочи.
— Нима съм разрошена? — ужасено попита тя и опипа с ръце плитката си.
— Съвсем малко — успокои я Джейми, като с мъка сдържаше усмивката си.
Едит бързо се поклони и изхвърча от залата. Джейми изпусна дълбока въздишка.
— Днес имахте доста тежък ден, милейди — обади се Гейвин — Първо се борихте с огъня, а после и с такава жена…
— Всъщност първо се преборих с един тлъст глиган, после с огъня и накрая с Едит.
— С глиган ли? — извика Гейвин.
— Не, само се пошегувах — припна си Джейми и след като Гейвин се укроти, му обясни какво точно се бе случило.
Когато свърши, видя, че воинът я гледа слисано.
— Сега вече разбираш, че не съм се била с глигана.
Само се озовах на пътя му и успях да се измъкна. Познаваш ли това дете? Линдзи.
Гейвин трябваше да седне, преди да й отговори:
— Познаваме неговия клан.
— За, Бога, милейди — започна Маркъс, — баща му е много могъщ…
— И безмилостен — допълни Гейвин.
— Леърд — довърши Маркъс.
— Можело е да загинете, милейди! — изкрещя Гейвин и скочи на крака.
— Не викай на господарката, Гейвин — намеси се Маркъс. — Сигурен съм, че Алек…
— Аз не съм му казвала — прекъсна го Джейми.
Двамата мъже укорително я изгледаха.