Хората на Сантино брутално бяха убили Тим и го бяха зарязали мъртъв в апартамента му, а нея и Боби бяха откарали в къщата на Сантино и ги бяха малтретирали сексуално. Все още си спомняше с всичките отвратителни подробности как се гърчеше гола и ужасена в средата на леглото на Сантино, а болният, перверзен, смахнат тип, само по бельо, събличаше брат й и се готвеше да го изнасили.
Тъкмо тогава забеляза пистолета, небрежно оставен на нощното шкафче, и когато ужасените писъци на Боби изпълниха стаята, тя знаеше, че трябва да направи нещо. Тихо ридаейки, пропълзя в леглото и протегна ръка към пистолета. Сантино беше твърде зает с Боби, за да забележи. С треперещи ръце тя вдигна оръжието, насочи го право към чудовището и натисна спусъка. Веднъж. Втори път. Трети път. Сбогом, Сантино.
Разтърси енергично глава — отчаяно се опитваше да прогони спомените.
„Отърси се от спомените, Бриджит. Забрави миналото. Съсредоточи се върху настоящето…“
— Смахната кучка! — ядосваше се Алекс.
— Тя дава парите за филма ти — меко му напомни Фреди.
— Какъв е шибаният й проблем? — кипеше Алекс.
— А, не знаех, че тя имала проблем.
— Исусе! Чу я какво каза!
Фреди въздъхна търпеливо.
— Какво каза?
— Иска да гледа увисналите членове на актьорите! Що за тъпотия? Не знае ли, че съществува двоен стандарт?
— Не се коси за това.
— Ама аз не се кося, мамка му — каза гневно Алекс, щом стигнаха до колите си.
— Защо? — попита Фреди с ръка на вратата на лъскавото си бентли континентал. — Каквото и да направи, тя трябва да внимава. Не може да си позволи филм, забранен до осемнадесет години — това ще убие приходите, а и кината няма да го искат. Ще го разбере.
— Тази кучка сигурно е някоя перверзница — измърмори Алекс.
Фреди се засмя.
— Да, ама и ти си намери майстора. Никога не съм те виждал такъв.
— Защото е тъпа!
— Не — бързо се обади Фреди. — Тъкмо такава не е. Тя пое „Пантър“ преди две години и се справя блестящо. Нямаше никакъв опит във филмовия бизнес и все пак определено се справя добре.
— Хубаво де, хубаво, гениална е, мамка й… Обаче няма да накарам никой от актьорите ми да се разкарва насам-натам по организъм!
— Спокойно, Алекс. Ще ти се обадя по-късно.
Фреди се качи в бентлито и потегли.
Алекс стоеше до черното си порше и още се ядосваше на казаното от Лъки. Тя не разбираше ли, че жените не се възбуждат от мъжката голота? Та това го знаеха всички.
Качи се в колата си и потегли към продуцентската си къща в Пико. Сградата беше негова собственост — една от най-добрите му инвестиции. Беше нарекъл продуцентската си компания „Уудсън продакшънс“ — звучеше доста добре, а и включваше името му.
Имаше две асистенткти. Лили — китайка с мека красота, около четиридесетгодишна, без която той признаваше, че не би могъл да се справи. И Франс, изключителна виетнамка на двадесет и пет, която бе открил в един бар в Сайгон, рицарски я бе спасил и довел в Америка. Беше спал и с двете, но това беше минало и сега те не му бяха нищо повече от доверени помощнички.
— Как мина срещата? — нетърпеливо попита Лили.
Той се отпусна в изтъркано кожено кресло зад огромното си разхвърляно бюро.
— Добре — отговори. — „Гангстери“ си имат нов дом.
Лили плесна с ръце.
— Знаех си!
Франс му донесе чаша горещ черен чай, застана зад него и започна да масажира раменете му с леки, отпускащи движения.
— Много си напрегнат — упрекна го тя. — Не е хубаво така.
Той усещаше натиска на малките й твърди гърди върху врата си, докато го разтриваше с учудващо силните си ръце.
— Да ви питам нещо — беше все още ядосан на Лъки.
— Да? — казаха и двете в един глас.
— Възбуждате ли се, като гледате голи мъже?
Докато Лили се опитваше да измисли какво да отговори, лицето й се менеше.
— Е? — настоя Алекс, не особено доволен от колебанието им.
— Какви голи мъже? — Лили се опита да спечели време.
— На екрана — отсече Алекс. — Актьори.
— Мел Гибсън? Джони Романо? — с надежда попита Франс.
— Исусе! — възкликна Алекс. Бързо губеше търпение. — Няма значение кои.
— О, напротив! — заяви Франс и рязко спря да го масажира. — Антъни Хопкинс — не! Ричард Гиър — да!
— Или Лиам Нийсън — добави Лили със замечтан поглед.
— Не говоря само за гръдния им кош — намръщи се Алекс. — Говоря за всичко — голи-голенички.
Лили отговори точно както очакваше той — макар да не мислеше точно така, тя знаеше как да угоди на шефа си.