Алекс Уудс й се обади по средата на интервюто.
— Мога ли да те взема за онова посещение при баща ти? — попита той ниско и бързо. — Какво ще кажеш за този уикенд?
— Ъъъ… Не знам — отговори тя колебливо. — Трябва да го уредя с Джино.
Алекс звучеше като някой, натоварен с мисия.
— Ще дойдеш с мене. Важно е.
Тя не беше планирала да го придружава.
— Този уикенд няма да съм тук — каза тя, чудейки се защо й беше необходимо да обяснява.
— А къде? — настоя той, сякаш имаше право да знае.
„Изобщо не е твоя работа.“
— Ъъъ… Ще прекарам няколко дни със съпруга си.
— Не знаех, че си омъжена.
„О, така ли? Че ти къде живееш?“
— За Лени Голдън.
— Актьора?
— Точно така.
Той пропусна сарказма й покрай ушите си.
— Кога можем да отидем? — попита нетърпеливо.
— Ако толкова гориш от желание, ще го уредя за следващата седмица.
— А ти ще дойдеш ли? — беше много настоятелен.
— Ако мога.
Алекс Уудс беше от този тип мъже, с които можеше да има неприятности. Преди Лени… преди животът й да стане толкова подреден с децата, със студиото, което ръководеше, и с всички други неща, тя беше имала връзки с такива като него.
Тя се опита да върне вниманието си към интервюиращия, но две мисли продължаваха настоятелно да жужат из главата й.
Алекс Уудс беше опасно изкушение.
Лъки отказваше да бъде изкушавана.
ГЛАВА 5
Резиденцията на Дона Ландсман, бившата Донатела Бонати, наподобяваше испански замък, разположен на върха на една могила над каньона „Бенедикт“. Тя беше тук със съпруга си Джордж, бивш счетоводител на предишния й съпруг Сантино, и със сина си, Сантино младши, агресивен шестнадесетгодишен младеж с наднормено тегло. Другите й три деца бяха останали в къщи — те имаха желанието да правят каквото и да е друго, само да не живеят със своята доминираща и контролираща ги майка.
Сантино младши — или Санто, както беше известен — беше избрал да остане, защото беше единственият, който успешно можеше да я манипулира. Плюс това беше достатъчно умен, за да разбере, че някой трябва да наследи семейното богатство и че този някой щеше да бъде той.
Санто беше най-малкото дете на Дона и нейният единствен син. Тя го обожаваше. Според нея той не можеше да направи нищо лошо. За шестнадесетия му рожден ден — въпреки съвета на Джордж — тя беше купила на Санто зелена корвета и солиден златен „Ролекс“. След това, в случай че подаръците не са достатъчни, му беше дала и карта на „Америкън Експрес“ с неограничен кредит, пет хиляди долара в брой и му беше организирала невероятно пищно тържество в хотел „Бевърли Хилс“.
Тя искаше синът й да притежава света. Санто беше напълно съгласен. Обаче Джордж не беше.
— Ще го развалиш — многократно беше предупреждавал той Дона. — Ако му даваш всичко на толкова ранна възраст, какво ще може да очаква той по-нататък?
— Глупости — отговаряше Дона. — Той загуби истинския си баща и има право на всичко, което мога да му осигуря.
Джордж се беше предал. Битката не си струваше. Дона имаше труден и сложен характер и понякога той чувстваше, че изобщо не я разбира.
Донатела Лиони беше родена в малко сицилианско селце в бедно и трудолюбиво семейство. Първите шестнадесет години от живота си тя беше прекарала, грижейки се за многобройните си по-малки братя и сестри, докато един ден един по-възрастен братовчед, който живееше в Америка, посети селцето й и я отведе със себе си за съпруга на много влиятелния американски бизнесмен Сантино Бонати. Баща й се съгласи, че това е отличен избор, и въпреки че никога не беше срещал Сантино, той прие хилядата долара в брой и я изпрати за Съединените щати, без да се замисли за нейните чувства.
Истината беше, че той я продаде на един непознат в далечна страна, принуждавайки я да напусне любовта на живота си, Фурио — младеж от тяхното селце. Сърцето на Донатела беше разбито.
След пристигането си в Америка тя беше отведена право в къщата на Сантино Бонати в Лос Анджелис. Той я разгледа с присвити очи и кимна на братовчед й:
— Добре, добре, не е красавица, но ще стане. Купи й някакви дрехи, научи я да говори английски. Нека тя да разбере кой съм аз, за да нямаме никакви недоразумения.
Братовчед й я отведе в дома на приятелката си — блондинка с папагалско лице от Бронкс. Тя остана там няколко седмици, докато русокоската се опитваше да й преподава английски. Беше катастрофа. И малкото английски думи Донатела успяваше да произнесе със силен сицилиански акцент.