— Само опитай, Емилио, и ще се сдобиеш със счупен крак.
— Да не би да ме заплашваш, Купър? — презрително попита Емилио. — Защото от това ще излезе наистина добра история.
— Миналия път ти дадох хиляда долара. Сега какво искаш? — оплака се Винъс.
— Профуках ги.
— За какво?
— Изкарах лоша нощ… обраха ме на улицата.
— Обрали са задника ми.
— Ама това се случва на хората в Лос Анджелис всеки ден.
— Ще ми се да не ти бях давала парите — каза Винъс. — Съжалявам те, но сега разбирам, че нищо не може да ти помогне. Моля те, върви си и този път ще наредя да не те пускат тук отново.
— Чуй сестра си — обади се Купър. — Сам си направи услуга, като стоиш далеч оттук.
— Плюя на вас, богати копелета — извика Емилио. — Изобщо си нямате представа какво ми е на мене.
— Оправи се с него, Купър. До гуша ми дойде — Винъс вече беше изгубила търпение.
Купър сграбчи ръката на Емилио.
Емилио грубо я измъкна.
— Изобщо не ме докосвай — изрева той. — Тръгвам си.
И той излезе и тръшна вратата зад себе си.
— Исусе! — каза Купър. — Сигурна ли си, че имате едни и същи родители?
— За нещастие — да.
— Той е шибан тъпанар.
— От най-лошия вид.
— Е, нека да не си разваляме деня.
— Както кажеш… съпруже.
Купър се усмихна и мързеливо я придърпа към себе си.
— Ела тук, съпруго.
Тя му върна усмивката.
— Не е необходимо да го казваш два пъти.
Емилио стоеше пред входната врата и кипеше. Защо трябваше да си тръгне — само за да им достави удоволствие? Те се отнасяха с него като с боклук. Като неин брат не заслужаваше ли повече?
Загледа се в очуканата си стара кола, взета под наем, паркирана пред входа. А тя имаше три лъскави коли в гаража си. Мерцедес, корвета и джип. Щеше ли да умре, ако му дадеше едната?
Заобиколи къщата и се замисли дали да не се изкатери до спалнята й и да освободи разглезената така наречена суперзвезда от някои от нейните бижута. Тя имаше много и една-две диамантени гривни нямаше да й липсват.
Точно когато се приближи към задната страна на къщата, забеляза някакво дебело момче да се крие в храстите; движенията му му се сториха подозрителни.
— Хей — извика Емилио. — Ти какво правиш тук?
Санто хвърли един поглед на Емилио и започна да бяга. Емилио видя възможност да стане герой. Без да мисли за последствията, се втурна да го преследва и повали Санто на земята само на няколко метра от заобикалящата имението стена.
Санто се бореше свирепо и въпреки че Емилио не беше чак толкова добре трениран, успя да го задържи прикован към земята. Той седна върху дебелото момче и завика за подкрепление.
Някакво съседско куче започна да лае. На кухненската врата се показа една прислужница, видя какво става и се прибра в къщата, за да извика помощ. След няколко секунди се появи Купър, следван от Винъс.
— Какво става? — изкрещя Винъс.
— Хванах този задник да се мотае наоколо — изпухтя останалият без дъх Емилио. — Грижа се за тебе, сестричке.
Купър грабна мобифона и се обади на охраната.
— Какво правиш тук? — попита той, докато се приближаваше до Санто.
— Загубих се — измърмори Санто. — Не знаех, че това е частна собственост.
— Загубил си се? Трябвало е да се покатериш през стената, за да стигнеш дотук — ядоса се Винъс. След това забеляза плика, който той стискаше в ръката си. Погледна го по-отблизо и веднага разпозна драскулките на предната му страна.
— О, Боже! — възкликна тя. — Ти си, нали? Ти си малкият шибан гадняр, който ми пишеше всичките онези отвратителни писма.
— Какви писма? — обади се Купър.
— Порнографски — отговори тя и измъкна плика от ръката на Санто.
Пазачът пристигна с насочено оръжие.
— Много закъсня — гласът на Емилио казваше: „Аз ти спасих задника“, докато гледаше към сестра си. — Добре стана, че бях наблизо.
Погледът на Винъс пробяга по писмото.
— Прочети това! — и тя го подаде на Купър.
Той погледна писмото и след това — отново проснатия на земята Санто.
— Чакай малко… — каза той. — Ти не си ли синът на Ландсман? Не беше ли на вечерята в дома на семейство Столи? Какво, по дяволите, правиш тук?
Лъки и Алекс бяха в гимнастическия салон и тренираха кикбокс.
— Къде си го научил това? — попита Лъки — очите й блестяха, лицето й руменееше.
— Страхотно ли е или какво? — каза ентусиазирано Алекс. — Научих го във Виетнам — едно от малкото свестни неща, с които се върнах оттам.
— Ау! — възкликна тя. — Сигурно с това поддържаш страхотна форма.
— Точно затова го правя.
— Изпотена съм.
— Да вървим в къщи и да си вземем душ.