— Ще ми подскажеш ли?
— С една от твоите приятелки.
— Скъпа, те са нищо в сравнение с тебе. Минах през кризата на средната възраст — умиращ мъж вижда, че все още може да му става!
— Колко е сладко да се говори с тебе.
— Е, не смяташ ли да ми кажеш коя е тя? Или трябва да се обърна?
— След като си толкова заинтересуван — Лесли Кейн.
— Лесли и Чарли, а?
— Ревнуваш ли?
— Като луд — пошегува се той и тайно хвърли поглед. — Най-сетне — тя е с Чарли и не е напълно изтощена от предишните нощи.
— Чувстваш се като закрилник?
— Не се отнесох много мило с нея.
— Сърцето ми се къса.
— Къде е състраданието ти? Лесли не е лошо момиче.
— Не ми ги пробутвай тези, Куп — Винъс загуби чувството си за хумор. — Тя е бивша проститутка, която е чукала съпруга ми.
Той вдигна ръце.
— Добре, добре — разбрах посланието.
Винъс махна на Чарли.
— Докато се разбираме един друг — кратко каза тя.
— Каквото поискаш — Купър нямаше желание отново да провали всичко.
Винъс отпи от шампанското си.
— Лъки никога не отговаря на обажданията ми — заяви тя. — Исках да й разкажа за моя поклонник номер едно — за скъпия малък Санто Ландсман. Ще се шашне!
— Може би не е чак толкова добра идея да се раздухва — Купър си помисли какво ли отражение би имало това.
— Да кажеш на Лъки едва ли е раздухване.
— Първо си помисли.
— Както кажеш, скъпи — тя се наведе през масата с пламенно изражение. — Сега ми кажи истината — умирам да разбера.
— Какво?
— Докъде точно стигна с Вероника, с мъжа?
— Винъс!
— Да? — невинно попита тя.
— Ще трябва да те накажа, ако продължаваш така.
— Ооо… Куп, колко вълнуващо! Кога?
Той поклати глава.
— Наистина си непоправима.
Тя направи гримаса.
— Разкажи ми за това!
ГЛАВА 68
Бяха му взели компютъра, но не бяха стигнали до гардероба.
— Какво държиш там? — поиска да знае Дона, ядосано крачейки из стаята му. — Още гадости?
Той знаеше, че е само въпрос на време, преди глупавата му майка да успее да се добере до гардероба му. Тя вече беше претърсила стаята му и открила няколко цигари марихуана, скрити под бельото му, които, разбира се, беше конфискувала. Беше викала много повече, след като не можа да отвори гардероба, и настояваше за ключа.
Каза й, че го е изгубил.
Тя не му повярва.
— Утре сутринта ще доведа ключар — заплаши тя.
Ако откриеше колекцията му от материали за Винъс и порносписанията, тя щеше да полудее. Трябваше да измъкне куфара си от къщата, преди нещата да са стигнали дотам. Може би ако го заключеше в багажника на колата си, там щеше да е на сигурно място.
Той се намръщи.
— Не знам за какво толкова беснееш — каза той. — Писах на Винъс Мария на шега — предизвика ме един от училище.
Дона го погледна повелително, сякаш той беше най-големият боклук на света.
— Кой би те предизвикал да пишеш такива гнусни порнографии?
Той сви рамене — искаше и двамата да се разкарат от стаята му.
— Едно от момчетата. Не е кой знае какво.
— Не било кой знае какво! — прекъсна го Джордж. — Проблемът ти, Санто, е, че не поемаш отговорност. Очакваш всичко да е лесно. Е, този път стигна твърде далече.
За какъв се мислеше този боклук, че да се меси в живота му?
Ако не беше Джордж да показва, че е мъж, всичко би вървяло добре досега.
— Оставаш в стаята си, докато ние не решим какво да правим с тебе — Дона го измери с презрителен поглед.
„Ние?“ Защо, по дяволите, тя пробутваше и Джордж в тази работа? Той нямаше нищо общо с неговия живот.
Двамата излязоха. Двойка изморени стари глупаци.
Санто влезе в банята си. Беше се поболял от това, че всички се разпореждаха с него.
Застана пред огледалото над мивката и зализа назад косата си с гел. Да, с тази прическа лицето му изглеждаше като това на неговия баща. Беше горд, че толкова много прилича на Сантино. Беше истински Бонати.
Върна се в спалнята, отвори чекмеджето на бюрото си и извади сватбената снимка на баща си и майка си, която пазеше. Сантино и Донатела. Принцът и просякинята. Тя не можела дори да говори на английски, когато баща му се оженил за нея. Санто знаеше всичко за миналото й — въпреки измислиците и заобикалките й. Сантино Бонати беше фин човек — Санто го помнеше добре. Татко му му беше купувал скъпи дрехи, беше го водил на мачове и на кино и понякога — в модни ресторанти. Двамата винаги бяха вършили маса неща заедно.
Понякога Донатела се беше опитвала да се залепи за тях. Сантино не го бе позволявал.
— Трябва да знаеш едно нещо за жените — беше го учил баща му. — Дръж ги в къщи, заробени в кухнята, където им е мястото.