Да. Е… Майка му не си стоеше в къщи, нали? Беше променила външния си вид с помощта на пластичната хирургия, беше свалила много килограми и се бе превърнала в чудовище. Изглеждаше така, сякаш беше чакала Сантино да умре, за да може тя да се промени и да се омъжи за шибания му малоумен счетоводител.
Сега напълно разбираше защо баща му винаги беше имал любовници.
О, да, знаеше и за тях. Дори си спомняше името на последната — Идън Антонио, възбуждаща блондинка. Сантино винаги беше наричал Идън търговски съдружник, но Санто знаеше, че татко му просто я чукаше.
В къщата, която беше купил на Идън, го бяха застреляли. Бум! Просто му бяха пръснали шибаната глава.
Ако Сантино беше жив, сега нямаше да бъде затворен в стаята си. Ако Сантино го беше хванал с момиче, нямаше да го накаже. Ако Сантино беше разбрал за писмата, нямаше да си помисли, че това е отвратително.
Не, Сантино щеше да се разсмее.
— Остави момчето на мира — щеше да каже той на Дона. — И се разкарай оттук.
Много пъти беше чувал Сантино да й казва така. Тя се беше втурвала в кухнята, ругаейки на сицилиански под носа си, а по-късно се връщаше в дневната да крещи на съпруга си на развален английски.
Защо баща му беше мъртъв, а не майка му? Не беше честно. Не беше така, както трябваше да бъде.
Отключи гардероба си и бързо измъкна куфара с материалите за Винъс. Трябваше да го завлече до колата си, да го заключи в багажника и след това може би след няколко дена щеше да има възможността да помоли Мохамед да се грижи за него.
Междувременно го премести под леглото си, където тя вече беше търсила.
Направи това и изведнъж си спомни за пушката. Дванадесеткалибров полуавтоматичен „Магнум“. По дяволите! Ако тя го намереше, щеше наистина да получи нервна криза. Пушката беше в гардероба, умно скрита зад камара зимни дрехи. Тя щеше да го претърси и да я открие, а доколкото познаваше майка си, тя щеше да направи точно това.
Може би трябваше да скрие и пушката в колата. Да, засега това беше най-сигурният план.
След като те заспяха, той щеше да отиде няколко пъти до колата си. Първо с куфара, а после и с пушката.
Бързо я измъкна от гардероба и я пъхна под леглото, до куфара.
Сега всичко, което трябваше да направи, беше да ги изчака да се оттеглят за през нощта.
Дона никога не пиеше — не се чувстваше добре, когато загубеше контрол. Тази вечер беше толкова стресната от поведението на Санто и от това, което се беше случило през последните няколко дена, че нареди на иконома да й направи водка с мартини. После коктейлите станаха два, след това — три.
Когато седнаха да вечерят с Джордж, тя малко преплиташе език и беше повече от войнствено настроена.
— Защо пиеш? — попита Джордж с неодобрителна нотка в гласа.
Ха! Като че трябваше да обяснява на Джордж. Беше й дошло до гуша от неговото самоизтъкване — беше време да го постави обратно там, където му беше мястото.
— Не е твоя работа — сопна се тя.
— Знам, че си разстроена, скъпа — Джордж се опитваше да я успокои.
— Нямаш представа колко съм разстроена — горчиво отговори Дона, взе чаша с червено вино и я изпи напук на него. — Изобщо нямаш представа.
След вечеря Джордж обяви, че има работа.
— Има някои документи, които трябва да подпишеш, преди да тръгнеш — каза той.
Това не беше ли целият й живот? Мъжете поставяха документи пред нея и тя ги подписваше.
Тя нареди на иконома да й забърка още едно мартини и го отнесе в спалнята си. Отпреди две години тя и Джордж имаха отделни спални и това я устройваше. Когато искаше да прави секс — което беше все по-рядко и по-рядко, — тя го викаше. Всъщност той нямаше избор.
Влезе в банята си, съблече дрехите си и се заразглежда в огледалото.
Цялата липосукция на света не можеше да й върне плътта такава, каквато беше, когато тя беше младо момиче в Сицилия. Младо момиче… преследвано от Фурио… Красавицата на своето село. Обърна се настрани. Не беше зле. Откакто беше свалила всичките онези килограми, тя харесваше тялото си, въпреки че го хабеше с Джордж — той вече не беше любовникът от времето непосредствено след женитбата им. Беше си помислила, че контролирането на холивудско студио може да доведе до по-вълнуващи връзки. Някоя кинозвезда нямаше да бъде зле. Лъки имаше известен актьор, защо и тя да няма?
Стаята се завъртя — Дона не беше свикнала да пие. Не беше свикнала и да губи.
Напълни ваната с гореща вода, седна на ръба й, закрепи чашата с мартинито отстрани и след това се протегна и вдигна телефона.
Телефонът иззвъня. Лъки вдигна. Женски глас — много променен, много пиян.