Той се изпъна на седалката.
— Какво ще направиш?
— Чу ме. Ще си направим околосветско пътешествие… — ти, аз, децата. Никаква работа, само ще се забавляваме. Мисля, че го заслужаваме.
— Любима, не е необходимо да правиш такова нещо за мене…
— За нас е — прекъсна го тя и го загледа съсредоточено. — А когато се върнем, можеш да решиш какво искаш да правиш.
— Знаеш ли — бавно започна той. — Мислех си… Няма да имам нищо против да започна да режисирам…
— Тъкмо имам студио за тебе!
— Тази вечер си много забавна.
Тя направи гримаса, черните й очи блестяха.
— Всичко, което ще те направи щастлив.
— Ти ме правиш щастлив — винаги си го правила. Ти си най-специалната жена на света и аз те обичам повече, отколкото мога да изразя с думи.
— И аз те обичам, Лени — меко каза тя. — И винаги ще те обичам.
Усмихнаха се един на друг и си стиснаха ръцете, сякаш никога не се бяха разделяли.