Чарли се настани на канапето и си запали цигара марихуана.
— Получи ли съобщението ми? — попита той, дръпвайки силно.
— Не можех да го пропусна — отговори тя, оглеждайки несресаната му коса, поизцапаните му обувки, развлечената тениска и панталоните на петна. По един или по друг начин хипарливият вид отиваше на Чарли.
Той се поглади по корема.
— Ще има с какво да го понапълним, нали?
— Не бих искала твоите почитатели да си помислят, че си го загубил — отговори тя хапливо.
— Добро момиче.
— Толкова си гаден, Чарли — каза тя, усмихвайки се престорено.
Той повдигна възмутено вежди.
— Защо? Защото искам да представя имиджа на кинозвезда, когото всеки познава и обича?
— Не. Защото просто си в гаден период. Може би затова те обичам.
Чарли отново дръпна силно, преди да й предложи марихуаната. Тя отказа. С Лени — може би, но не сега, не и след като наближаваше следващата й среща.
Чарли издиша и въздъхна.
— Лъки, Лъки, Лъки — какво ще правя с тебе?
Тя си взе няколко парченца гуакамоле, наслаждавайки се на пикантния им вкус.
— Определено не същото, което правиш с всяка друга жена — каза тя язвително.
— Хей — Чарли възрази, като отново вдигна екстравагантните си вежди. — Какво мога да направя, след като всички те искат да скочат върху грохналите ми стари кокали? Мадам, но аз не ги окуражавам. Истината е, че вече съм твърде стар за чук-чук по цяла нощ.
— О, да, сигурно — произнесе тя саркастично.
Той не забеляза сарказма й.
— Пък и определено ми се падат само дечица — продължи той. — Миналата нощ бях с едно, дето никога не беше чувало за Брус Спрингстийн. Представи си само.
Лъки поклати глава.
— Животът е суров, Чарли, щом не искаш да се срещаш с никоя над осемнадесет години.
Двамата се засмяха, наслаждавайки се на непочтителното си приятелство.
— Чух, че ще изчезваш за скапания уикенд — отбеляза Чарли, отпускайки се на канапето и разглеждайки неоформените си нокти.
Тя наблюдаваше големия му корем, едва скриван от развлечената му тениска, и се чудеше дали изобщо някога се е занимавал с бодибилдинг.
— Може ли да се брои за гаден един уикенд, който ще прекарам със съпруга си? — попита тя.
Крива физиономия.
— Надявам се със сигурност да е така.
Тя направи физиономия — болезнено й се искаше да види Лени.
— Няма да ме има три дена. Направи ми една услуга, Чарли — опитай се да запазиш всичките си оплаквания, докато се върна.
Той кимна.
— Ще направя каквото мога, мафиотска принцесо.
— Не ме наричай така! — запротестира тя.
Той убедено я посочи с пръст.
— Айде, скъпа, знайш, че ти харесва.
— Не ми харесва — отвърна тя възмутено. — Баща ми никога не се е забърквал в тази работа. Джино беше много сигурен бизнесмен, който просто случайно имаше приятели с такива връзки.
— Разбира се, и аз карам кола в свободното си време — той направи крива гримаса. — Е, как я кара Джино? Старото момче все още получава, каквото му трябва — ето за това се възхищавам на възрастните граждани.
— Говориш глупости — сухо каза Лъки. — Той просто си ръководи семейството.
Чарли мързеливо издуха кръгче пушек.
— Никога не съм имал шанса да постигна такова нещо — оплака се той.
— Да не би това да желаеш?
— Хей, по дяволите! Това ми е голямата мечта.
— Е-е… Не знаех, че ти пука.
— Със сигурност ми пука — отлично премерена във времето пауза. — Смени ми постера и ще ми запука още повече.
Актьори! Винаги си имаха някакви проблеми. И по един или по друг начин винаги успяваха да ги пробутат най-отпред.
— Добре, Чарли — каза тя с лека въздишка, — дадено. А сега можем ли да починем за пет минути?
Великата физиономия на Чарли Долар.
— Както кажеш, скъпа.
— Бриджит?
— Нона? О, Нона! Как си? Кога се върна? И как ме намери?
— Обадих се на баба ти. След кратък разпит тя ми даде номера ти. Голяма секретност, скъпа. Можеше да бъде и всеки друг.
Нона Уебстър, бившата най-добра приятелка, с която не се бяха виждали две години по причина, че родителите на Нона, богатите бохеми Ефи и Юл, бяха изпратили единствената си дъщеря на околосветско пътешествие. Двете бяха заедно в пансиона и многократно бяха бягали от него — пак заедно.
— Толкова е хубаво отново да те чуя! — възкликна въодушевено Бриджит. — Къде си отседнала?
— По дяволите, вързана съм в къщи, защото нямах възможност да си стъкмя свое собствено местенце. Но поне имам работа — репортер съм в „Мондо“.
Бриджит беше впечатлена.
— Ау! Сериозно списание.
— Да. Ефи ми уреди работата. Така че… Ти какво правиш в Ню Йорк? Не ми ли казваше, че Лос Анджелис е единственото място на света?