— Просто питам.
Мортън скочи на крака.
— Мисля, че нещо ми пада кръвното.
— Почивка в леглото и течности — препоръча му Лъки загрижено. — О, да, и само пилешка супа.
— Приятен уикенд, Лъки.
— Така го и планирам!
Мортън Шарки напусна „Пантър“ в светлобежовия си ягуар, марка XJS — собствения си подарък за средната възраст. Отмина два блока, преди да отбие встрани и да се обади плахо от телефона в колата.
— Дона? — попита той дрезгаво, когато отговори женски глас.
— Да.
— Вече сме близо. Скоро ще имаш каквото искаш.
— Направи всичко необходимо да стане възможно най-бързо.
Пук. Тя затвори, без да каже нито дума повече.
Той беше срещал и други ледени кралици навремето, но тази беше върхът. Тя действаше така, сякаш че управляваше цялата проклета планета. Той я мразеше. Но най-много мразеше това, че тя имаше нещо срещу него. Как можеше да е такъв глупак? Как можеше той, Мортън Шарки, да се остави да го хванат в най-стария от всички капани?
Мортън Шарки, женен, с две големи деца, многоуважаван член на бизнес обществото, семеен мъж с отлични качества и място в директорските съвети на няколко престижни обществени комитета. През целия си живот беше работил упорито и се беше раздавал, помагайки на по-малко късметлиите от него. Жена му Кандис все още беше много привлекателна. Нещо повече: тя беше грижовна и вярна жена и за двадесет и шест годишния им брачен живот той беше кръшкал само два пъти.
До появата на Сара. Седемнадесетгодишната Сара с дълга червена коса, тънки бели бедра, изгризани нокти, фина уста, изразителни устни, малки гърди, пубис с цвят на мандарина и…
О, Господи — той можеше да продължава и да продължава за Сара. Тя беше горчиво-сладкият десерт на живота му и дори и сега, въпреки всичко, което се беше случило, той все още гореше от страст по нея.
Сара беше по-млада от дъщеря му. Сара имаше свободен дух. Сара беше бъдеща актриса. Сара беше получила двадесет хиляди долара, за да го прелъсти. А той все още я обичаше. Или беше обсебен от нея. Нямаше значение как, защото по никакъв начин не беше готов да се откаже от нея. Какъв беше онзи израз, който беше чувал толкова много пъти? А, да… „Няма друг такъв глупак като стария глупак.“ Колко вярно.
И сега… Когато беше със Сара, привлечен от меката й млада плът и обгръщащите го крака, когато се наслаждаваха заедно на фантазиите си, нищо друго нямаше значение. Нито дори изнудването.
Той не искаше да предаде Лъки. Но не му бяха оставили избор. Дона Ландсман беше обещала да го унищожи, ако не го направеше.
Домът на Лъки в Малибу беше поотдалечен от океана, но от него ясно се виждаше бреговата линия. Беше удобна къща в средиземноморски стил, пълна с прости ратанови мебели и с много книги, картини и други неща, които тя и Лени колекционираха. Те и двамата бяха решили, че това е идеалното място да се отглеждат деца.
Тя пристигна в къщи точно навреме, за да прегърне малката Мария, която щапукаше из дневната и изглеждаше очарователно в оранжевото си спортно костюмче. Да може да подържи в обятията си дъщеря си — това я издигаше в облаците. Мария се кикотеше неконтролируемо — точно като майка си, и тя копнееше да действа.
— Тя не искаше да си легне, преди да ви види — обясни Сиси, хубавата чернокожа бавачка на Мария.
— Не искаш да си лягаш, така ли? — подразни я Лъки, гъделичкайки дъщеря си, докато Мария запищя с още по-голямо въодушевление. Когато се поуспокои, Лъки я целуна по челото и каза:
— Мама заминава за няколко дена, така че ти ще бъдеш много добро дете и ще позволиш на Сиси да се грижи добре за тебе.
— Мама отива — каза Мария, изтръгна се от прегръдките на Лъки и се понесе като хала из стаята. — Мама ОТИВА, ОТИВА, ОТИВА, ОТИВА!
— Мама отива, но скоро ще се върна — увери я Лъки.
— Добра мама — запя Мария, подскочи нагоре и закри лицето на Лъки с меките си бебешки ръце. — Хубава мама. Мама добро момиче.
Радостта да имаш такива прекрасни деца беше огромна. След като сложи Мария в леглото, тя отиде да провери бебето Джино, заспало в коша си и спокойно лапнало малкото си пръстче.
Наблюдавайки как синът й спи, тя осъзна, че моменти като този придават стойност на всичко.
Тя влезе в спалнята си, провери пътната си чанта, след това грабна нещо от кухнята, за да хапне набързо, преди да се обади на баща си и да му разкаже за Алекс Уудс.
— Той е написал фантастичен сценарий — каза тя ентусиазирано. — Много реалистичен. Нямам търпение да го прочетеш.
— Да, да — обади се Джино дрезгаво. — Ще го погледна, ще се срещна с момчето, ще го пообразовам, а?