— Елате в офиса ми утре — каза той. — Донесете и албума си.
— Ще дойда — съгласи се Бриджит. — Само че имам нещо като ангажимент.
— Какво правите?
— Каталог за чужбина.
— Какъв?
— Ъъъ… Услуга на приятел — каза тя колебливо.
— Кой е фотографът?
— Ъъъ… Фотографът…
Мишел започна да се смее.
— Вие сте хубаво момиче — каза той. — Много хубаво. Обаче, ma cherie, в Ню Йорк има много хубави момичета, които се опитват да станат модели. Един съвет — не лъжете, бъдете искрена.
— Винаги съм искрена — отвърна тя, — когато е необходимо.
Той хвана брадичката си.
— Участвали ли сте в ревюта?
— В Ню Йорк съм съвсем отскоро.
— Така че не сте се виждали с други агенти?
По дяволите искреността.
— Още не — излъга тя.
— Ето визитната ми картичка — каза той. — Бъдете в офиса ми в десет сутринта. Може би имам нещо точно за вас.
Бриджит едва изчака да намери Нона и да й благодари, че я е представила.
— Толкова е хубаво — извика тя, а очите й светеха въодушевено. — Отдавна се опитвах да си уредя среща с Мишел Ги.
— Мишел има репутацията на сваляч — предупреди я Нона. — Той живее с онзи английски модел, Робъртсън, знаеш я, дето е толкова слаба, че може да се провре през открехнат френски прозорец. Всички знаят, че е обвързан. Но това не го спира — той все още скача върху всяко момиче.
Бриджит беше убедена:
— Ако той е с Робъртсън, едва ли ще иска да бъде и с мене — тя е невероятна.
— Кога това е спирало някой мъж? — попита Нона, отхвърляйки назад блестящата си червена коса. — Е, кажи ми… Какво мислиш за Зандино?
— Много е готин. Само че си мислех, че искаш някого, който вече е… знаеш, установил се е.
— Никакви старци — каза Нона, бърчейки носа си. — Трябва да е под тридесет. Не мога да имам връзка с някого, който, нали знаеш, е по-възрастен. А ти?
Бриджит наистина не си беше мислила за това. Дотук всичките й връзки бяха само с по-млади мъже. Тя отново хвърли поглед през залата към Мишел Ги. Той имаше къдрава сиво-руса коса, хубав тен и поизбледнели сини очи.
— На колко мислиш, че е Мишел? — попита тя.
— На четиридесет и нещо. Доста дърт.
— На четиридесет и нещо никой не е дърт.
— Мисли само за работата — сериозно произнесе Нона, размахвайки предупредително пръст.
— Нямам и намерение да спя с него — засмя се Бриджит. — Въпреки че е привлекателен.
— Там е шефката ми — каза Нона на път към следващия субект. — Очаровай я. Може и да те сложи на корицата на „Мондо“.
— Мислиш ли?
— Само се шегувам, но можеш все пак да се запознаеш с нея.
Те прекосиха помещението в търсене на поредната възможност.
— Ела отгоре — настоя Алекс.
— Стига, Алекс, на мене ми стига — извика Тин Лий; цялото й голо тяло беше обляно в пот.
Алекс я беше чукал в продължение на двадесет минути и, за нейно нещастие, оставаше отчайващо твърд. Беше глътнал две капсули амилнитрат, но все още беше пиян.
Тин Лий не беше никак удовлетворена. Този мъж беше голям, твърд и не беше джентълмен в леглото. Тя искаше да си ходи.
Алекс я сграбчи през кръста и я намести върху себе си. Тя се чувстваше като набита на кол, като предмет, като вещ. Той не се отнасяше нежно към нея. Нямаше любовна игра. Нямаше докосвания. Нищо друго освен безпощадно чукане.
И все пак… Истината беше… , че тя искаше роля в неговия бъдещ филм. Та той беше Алекс Уудс — много значителен и известен режисьор. И може би… ако я оставеше… тя можеше да го научи на някои неща в леглото — например как да доставя удоволствие на една жена, — защото точно сега това, през което тя минаваше, беше неприятно и унизително. Нямаше ли най-сетне той да свърши?
Алекс затвори очи и се опита да се концентрира. Проблемът беше, че когато затвореше очи, светът изчезваше, оставяйки го замаян и объркан. За Бога, та той мразеше пиенето. Мразеше последствията. Мразеше да стане на другата сутрин и да страда от махмурлука си.
Майка му го докарваше дотам всеки път. Гадната му майка и гадното й унизително поведение. Защо не можеше да го остави на мира?
Тин Лий хълцаше отгоре му. Или по-скоро беше болезнен плач от изтощение? Той не знаеше. И не му пукаше. Доминик беше права. Тин Лий трябваше да си тръгне и да си намери хубаво момче на своята възраст. Какво, по дяволите, правеше тя с него?
Той рязко се дръпна от нея. Все още твърд, свърши сам. Това не направи Тин Лий щастлива. Тя скочи от леглото и се втурна в банята. Когато се появи след няколко минути, беше напълно облечена.
— Отивам си в къщи, Алекс — каза тя с тих безизразен глас.
Той кимна, твърде изморен и отвратен, за да каже нещо. Тя напусна апартамента му и той чу тишината — тишина, разбиваща мрачната земя; това беше достатъчно, за да подлуди един мъж. Заравяйки глава под възглавницата, той заспа неспокоен сън.