Алекс не беше женен, въпреки че беше четиридесет и седем годишен, висок и красив, с тъмна и опасна красота — завладяващи очи, гъсти вежди и силна челюст. Никоя жена никога не бе успяла да го върже. Не си падаше по американките — гаджетата му бяха азиатки и за предпочитане покорни, така че когато правеше любов с тях, да се чувства като големия герой и завоевател.
Истината беше, че Алекс страдаше от потиснат страх от жените, които би могъл да приеме за равни на себе си във всяко едно отношение. Този страх водеше началото си от майка му Доминик — свирепа французойка, която рано-рано беше пратила в гроба баща му Гордън Уудс, умерено преуспяващ актьор, специализирал се в ролята на най-добрия приятел. Тогава Алекс беше едва единадесетгодишен. Казаха, че било инфаркт, но Алекс знаеше — тъй като беше мълчалив свидетел на много от яростните им скандали, — че езикът й бе закарал горкия му баща в гроба. Майка му беше порочна сметкаджийка, която бе принудила съпруга си да търси спасение в бутилката. Смъртта беше хитрото му бягство.
Скоро след погребението на баща му мадам Уудс изпрати единственото си дете в строга военна академия.
— Ти си глупав също като баща си — безапелационно беше казала тя. — Може пък там да поумнееш.
Военната академия беше жив кошмар. Мразеше всяка минута на строга дисциплина и нечестни правила. Но това нямаше значение, защото колкото и пъти да се оплачеше на Доминик от боя и издевателствата, тя винаги му казваше да спре да хленчи и да се държи като мъж. Беше принуден да остане там пет години и прекарваше ваканциите при баба си и дядо си в имението им на Тихия океан, докато майка му сменяше мъжете си и буквално не забелязваше съществуването му. Веднъж я беше хванал в леглото с мъж, когото тя го накара да нарича чичо Уили. Чичо Уили бе легнал по гръб със силна ерекция, а мама бе коленичила до леглото — чисто гола.
Тази гледка беше запомнил завинаги.
Когато напусна академията и вкуси от свободата, бе натрупал у себе си невероятен гняв. Докато връстниците му учеха в колежи и слушаха рокендрол, чукаха мажоретки, напиваха се и пушеха марихуана, той седеше затворен в карцера за някое дребно провинение, или пък го биеха по голия задник, защото не харесваха стойката му. Понякога карцерът продължаваше десет часа, а той не можеше да прави нищо друго, освен да седи на коравата дървена пейка и да се взира тъпо в пространството. Мъчение за богати хлапета, чиито родители не искат те да им се пречкат.
Алекс често си мислеше за погубената си младост и се изпълваше с гняв. Не беше лягал с жена чак докато постъпи в колежа, а и първия път преживяването далече не беше паметно — с една дебела, мръсна курва в Тихуана, която миришеше на мръсни чорапи и дори още по-зле. Всъщност толкова се отврати, че след това не си помисли за секс цяла година. Втория път беше по-добре — вече учеше кино и една сериозна блондинка, която се възхищаваше от разцъфващия му талант, му пускаше два пъти дневно в продължение на шест месеца. Беше много приятно, но той не беше доволен. Шапката го стягаше все повече и една нощ, пиян като кирка, се записа в армията. Изпратиха го във Виетнам, където прекара две разтърсващи години — нещата, които преживя там, щяха вечно да го преследват.
Върна се в Лос Анджелис много променен — неспокоен и ръбат, готов всеки момент да избухне. Напусна града след две седмици и пое към Ню Йорк. Остави на майка си кратка бележка, че ще й се обади.
Ах… Отмъщение… Не й се обади цели пет години, а и доколкото знаеше, тя не си беше направила труда да го потърси. Когато най-накрая й позвъни, тя се държа така, сякаш бе говорила с него миналата седмица. Мадам Уудс не си позволяваше никакви сантиментални глупости.
— Надявам се, че работиш — бе казала тя с глас, студен като напукан лед. — От мене няма да получиш и стотинка.
Голяма изненада, няма що.
„Да, мамо, работя. За известно време си съдрах задника от бачкане, за да има какво да ям. Бях портиер в долнопробен стриптийз бар. Возих една много ангажирана курва. Кълцах трупове в екарисаж. Карах такси. Бях шофьор на един изпаднал театрален режисьор. После — телохранител на престъпник. Живях с една богата дъртачка, която ми напомняше за тебе. Снабдявах приятелите й с наркотици. Работих в денонощен игрален клуб. Бях помощник-редактор на евтина поредица книжки с ужаси. И най-накрая големият пробив — написах сценарий и режисирах порно филм за дърт и развратен мафиотски бос. Стегнати мацки. Големи членове. Еротично порно. От онова, което наистина възбужда. И то със сюжет. Другото нещо, на което Холивуд би погледнал благосклонно. Те разпознават доброто порно, щом го видят.“