Ян Гиу
Вендета: Жива мишена
(Хамилтън - 6)
Операция в Сицилия
1
Показалецът бе отрязан точно по средата на кокалчето. Разрезът бе направен с почти хирургическа точност.
И въпросният показалец лежеше в плик, адресиран до секретаря на Министерството на външните работи Петер Сорман в Стокхолм.
Охраната на всички шведски държавни органи, разбира се, си имаше начини за разпознаване на писма с подозрително съдържание, така че показалецът бе открит още от един от служителите по сигурността по-рано тази сутрин. Находката бе посрещната със силно вълнение и предизвика някои доста странни решения.
Шефът на сигурността в Министерството на външните работи Кристиан Дъглас съобщи неприятната новина на секретаря и предложи случаят веднага да бъде предаден на полицията.
Писмото обаче носеше пощенско клеймо от Палермо и дори само този факт бе достатъчен за нарушаването на установения регламент. Все пак не бе кой знае колко трудно да разберат на кого принадлежи пръстът — имаше само двама възможни кандидати.
Повикаха един от началниците на отдели в тайната полиция, дадоха му писмото, опаковано в найлонов плик, и го инструктираха да извърши необходимите лабораторни изследвания колкото може по-дискретно и възможно най-бързо да им изпрати фотокопие на съдържанието на самото писмо. Бе напълно нормално полицията да получи оригинала, преди той да премине през ръцете на няколко десетки членове на правителството и дипломати. Началник-отделът им даде дума да изпрати копието в рамките на един час, в резултат на което те насрочиха срещата с външния министър за след шейсет минути.
На тази първа от цяла поредица срещи присъстваха външният министър Андерш Стенсон, секретарят Петер Сорман, началникът на правния отдел към външното министерство Агнес Корел и вицепремиерът Ларш Шелсон.
Авторът на писмото, както можете да се досетите по зловещото му съдържание, очевидно очакваше да получи определен откуп. Интересното бе, че изнудването беше насочено към шведската държава, а не към частната компания, където работеше собственикът на отрязания пръст.
Петер Сорман представи случая на останалите, тъй като той единствен бе запознат отблизо с цялата история.
Преди четиринайсет дни в Министерството на външните работи се получи обезпокоителен доклад от посолството в Рим. Неизвестно как един от секретарите на посолството бе получил информация, че сделката, която „Суидиш Орднънс“, бившата „Буфорш“, сключи с италианската държава и определени италиански фирми преди няколко години въпреки всички предупреждения и разумни съвети, е доста съмнителна. Както всички знаеха, ставаше дума за доставка на четири нови фрегати и въоръжение за тях, което трябваше да бъде получено от италианската държава най-рано в началото на 1992-ра. Самите кораби се строяха в Италия, но въоръжението им трябваше да бъде изработено в Швеция. Сделката бе одобрена от парламента и Агенцията за контрол над производството на военни материали още преди няколко години без каквито и да било забележки. Сделката не нарушаваше основните принципи за износ на шведски оръжия, а именно, че те може да бъдат продавани единствено на държави, които могат да гарантират, че реално нямат нужда от тях. Италианските власти бяха издали един тъй наречен сертификат за краен потребител, тоест им бяха обещали, че оръжието ще е за собствена употреба и няма да бъде препродавано на трети страни, които евентуално се нуждаят от него за военни цели. Италия бе напълно нормална държава и така нататък.
До посолството в Рим обаче достигна информацията, че щяха да бъдат построени само три кораба, а въоръжението, предназначено за четвъртата фрегата, щеше да бъде препродадено на Ирак.
Не само че с Ирак никой вече отдавна не търгуваше, но и самата мисъл, че оръжие от подобен вид щеше да попадне в неподходящи ръце, бе достатъчно обезпокоителна. Все пак ставаше въпрос за установка за подводни снаряди и около осемдесет снаряда и система за насочване на ракети и противовъздушна отбрана и голямо количество противосамолетни амуниции.
Веднага щом Петер Сорман получи доклада на посолството в Рим, той се свърза с началника на Агенцията за контрол върху производството на военни материали, който на свой ред се обърна към шведското предприятие, страна по сделката. Заедно решиха да изпратят двама души на ръководни длъжности в Рим, които да получат гаранции от своите италиански бизнес партньори, че сделката е напълно чиста.
И така няколко дни по-късно шефът на отдел „Продажби“ на „Буфорш“ Густав Хансон, бивш майор от Военноморските сили, и техническият директор Юхан Карлемар заминаха за Рим. Според информацията от посолството обаче те бяха успели да проведат една-единствена среща с италианските си колеги, която била приключила доста набързо, след което и двамата изчезват.