— Тук Орка, чуваме те съвсем ясно. Има ли някакъв проблем? Край! — рече Оке Столхандске.
— Не, всичко мина по план. Ще се свържа по-късно с вас по другата линия. Край! — Карл прибра антената и изключи радиото. — Исках само да се уверя, че никой няма да ви нападне, след като си тръгна — обърна се към мъжете на терасата.
— Само още един въпрос, коменданте, ако ми позволите — обади се дон Томазо колебливо.
Карл го подкани с ръка да говори.
— Ако няма някаква чисто тактическа причина, която да ви попречи да ми отговорите, много бих искал да знам дали вие ме посетихте лично през онази нощ и как точно влязохте.
Дон Томазо си пое дълбоко дъх, сякаш този въпрос му костваше много.
— Оттам — рече Карл и посочи парапета. — Изкачихме се по скалната стена и след това по фасадата на къщата. Предположихме, че няма да ни очаквате от тази посока. Сред хората ви няма предатели, не се притеснявайте. Можете да видите клиновете по скалата. Първият е на около десет метра над земята, последният — точно под малката скална площадка. Можете да ги махнете, когато ви се удаде възможност — поклати глава усмихнато. С ръка на бравата, се извърна към дон Томазо: — А, да, ще ми трябва транспорт до Палермо. Бихте ли ми помогнали с това?
Дон Томазо кимна и посегна към телефона си.
— Да, ще ви откараме до града. Изчакайте само да ви отворим — рече и се съсредоточи върху разговора.
— Няма нужда — вметна Карл и безгрижно въведе кода на вратата. — Мога и сам.
Дори не си направи труда да хвърли един последен поглед към учудените им лица. Когато слезе долу, получи обратно кобура и пистолета си. От другата страна го посрещна нервен млад мъж и му обясни на смесица между италиански и английски, че ще го откара до Палермо и че колата е с бронирани стъкла.
Хотелът направо бе обсаден. Бяха изпратили нов отряд карабинери с униформи и автомати, а пред главния вход вече имаше бариери. Лоби барът бе пълен с цивилни полицаи. И с журналисти, които се изправиха веднага щом Карл се появи и се нахвърлиха отгоре му. Той застана на рецепцията, за да вземе ключа си, и бе залят с дъжд от въпроси. Изчака да му дадат ключа, след което се врътна и тръгна към стълбите, без да каже и дума. Премина смело през тълпата журналисти и се измъкна от първите преследвачи още на третото стъпало.
Когато се качи в стаята си, веднага позвъни на рецепцията и трескаво съобщи, че очаква посещение от двама сицилиански джентълмени, че са се разбрали да се срещнат в бара, но че това очевидно не бе най-подходящото място в момента, затова посетителите са добре дошли в стаята му. Очевидно служителят на рецепцията се бе сменил, защото Карл напълно безпроблемно успя да се разбере с него на английски. Или пък полицаите бяха превзели целия хотел.
Карл се отпусна тежко в единия фотьойл и усети нарастващо недоволство. Изобщо не му допадаше идеята, че хотелът гъмжи от журналисти. Бе чул въпроси на шведски, английски и италиански, което означаваше само едно: до пресата бе стигнала твърде много любопитна информация и начинанието им рискуваше да се превърне в някакъв театър за обществеността. За миг се замисли дали да не смени хотела, но осъзна, че това няма да разреши проблема му. Журналистите нямаше да се откажат, а и да се настани на съвсем непознато място, носеше огромен риск както за него самия, така и за хората наоколо. Въпросът бе колко от журналистите щяха да са будни в шест сутринта? Дали щяха все още да го чакат в лобито на хотела?
Всъщност това нямаше никакво значение. Тогава всичко така или иначе щеше да е приключило.
Карл вдигна слушалката, за да позвъни на Теси, но се отказа. Не искаше отново да му се налага да обяснява защо не ѝ се е обадил по-рано. Вместо това извади радиото си, свърза се с базата и им съобщи, че операцията е преминала към следващата фаза и че в най-скоро време вероятно ще получат инструкции да се отправят към другия край на носа, при Капо Сан Вито. Всичко изглеждаше отлично.
Въпреки това гласът му не прозвуча особено ентусиазирано; осъзна го сам и за всеки случай още веднъж повтори, че нещата се развиват добре.
След малко някой почука на вратата и Карл насочи пистолета натам, без да става.
— Влез! — извика.
На прага колебливо се подаде мъж на около трийсетгодишна възраст. Карл веднага констатира, че той не представлява заплаха, и го помоли да затвори вратата и да седне, като прибра пистолета в кобура. Мъжът бе изключително елегантно облечен и излъчваше свежест, въпреки че носеше костюм със сако и вратовръзка. Явно току-що бе излязъл от кола с климатик. Той седна притеснено на единственото възможно място на едно от леглата, като леко издърпа панталоните си при коленете.