— Господин Карини вероятно е имал голяма цицина на лявата страна на тила — започна Карл замислено и използва собственото си тяло за ориентир. — Вероятно е имал синини и силни болки в областта на десния бъбрек — допълни и отново посочи с ръка съответното място.
— Що се отнася до публикуваната информация в италианската преса, то тя се появи първо в един шведски вестник. Аз самият разказах на един шведски журналист за мнимото предателство на Карини с идеята, че кореспондентът на „Кориере дела сера“ в Стокхолм веднага ще захапе въдицата и ще разпространи информацията в Италия. Както и стана.
Накрая Карл махна с ръце, за да покаже, че това бе всичко. Дон Гаетано кимна замислено и зададе още един въпрос, който очевидно се отнасяше до саботажа край Пургаторио.
Карл извади от портфейла си половин стодоларова банкнота.
— Другата половина — побутна той банкнотата към дон Гаетано, — поставих в джоба на сакото на служителя на дон Томазо, който отвлякохме същата вечер. До тялото му лежеше западногерманска картечница, а отпечатъците му ще бъдат открити по няколко от най-горните патрони в пълнителя. Всички останали са чисти. По оръжието има отпечатъци от дясната му ръка. Предполагам, че подобни сведения все още се пазят в тайна от полицията, но вие бихте могли да проверите достоверността им по някакъв начин.
Изчака превода. Когато мъжът приключи, дон Гаетано се наведе напред и подпря брадичка на сключените си в юмрук ръце. Очевидно му бе много трудно да запази самообладание, дори леко трепереше. След малко се успокои и заговори бавно.
— Всичко, което ми казахте, Хамилтън, е вярно. Успяхте да ме убедите.
Последва пауза, през която дон Гаетано за пореден път се напрегна силно, за да не загуби самообладание. На Карл му се струваше, че донът е на косъм от инфаркт.
— Може да се каже, че камък ми падна от сърцето. Поне в едно отношение. Сега знам, че с дон Томазо не сме врагове.
Преводачът предаде думите, а докато дон Гаетано се подготвяше психически за продължението, което Карл съвсем ясно можеше да си представи, цялото му жилесто тяло затрепера от ярост.
— За съжаление не мога да кажа същото за вас, Хамилтън. Кълна се, че ще ви убия. Ще ви изтръгна сърцето, докато още бие в гърдите ви, Хамилтън.
Карл засия. Това определено бе репликата, която тайно се надяваше да чуе. С това всички недоразумения между гангстерските босове бяха изгладени.
— Разбирам ви, господин Мазара — рече Карл тържествено. — Но ако вие лично или някоя от горилите ви ми посегне дори с пръст, ще напуснете хотела в чувал. Надявам се, че го осъзнавате.
Ослепителната усмивка на Карл така силно контрастираше със смисъла на думите му, че дон Гаетано съвсем се обърка, а преводачът пребледня и на лицето му се изписа колебание дали изобщо да превежда.
— Преведете думите ми съвсем точно! — изкомандва Карл.
Мъжът започна с куп извинения, с които искаше да увери боса си, че се разграничава напълно от думите на врага (в този миг Карл бе посочен с пръст), който има наглостта да се изрази по толкова неуважителен начин. След това пристъпи към превода.
Дон Гаетано облиза бавно устни, а очите му съвсем се смалиха, изпълнени с омраза и гняв.
— Не можете да се нахвърлите върху мен, преди двамата с дон Томазо да довършим сделката си, надявам се, че разбирате и това — продължи Карл приятелски. — Бизнесът винаги е на първо място, нали, господин Мазара? Личният живот може да почака.
Карл се засмя и поклати глава. Сякаш намираше състоянието на противника си за изключително забавно.
Дон Гаетано се изправи толкова яростно, че столът зад него се прекатури, размаха юмрук пред лицето на Карл и го засипа с дъжд от ругатни.
Карл също се изправи, усмихнат, и махна на другия мъж да не превежда. Така или иначе можеше да се досети за какво става въпрос. Посочи вратата.
Дон Гаетано се обърна рязко и тръгна решително към изхода. Младият му придружител се обърка, дори кимна на Карл, по-скоро от уважение, отколкото от страх, и последва началника си. Двамата мъже затвориха вратата зад гърба си.
Карл забеляза, че въпреки силния си яд дон Гаетано бе прибрал втората половина от стодоларовата банкнота. Явно не бе загубил напълно контрол над ситуацията и щеше да изчака Карл да изглади отношенията си с дон Томазо, преди да изпрати убийците си отново при него.