Служителят на дон Томазо се върна при Карл и своя дон. На хоризонта се появи червена ивица. Слънцето изгряваше.
Дон Томазо и Карл се спогледаха, без да кажат нищо. Накрая донът протегна нерешително ръка. Карл се поколеба, но се усмихна и я пое. После дон Томазо извади четири паспорта от джоба си, подаде му ги, обърна се и тръгна след служителя си.
Карл не помръдна от мястото си, както бе обещал, докато те се качиха в колата си и потеглиха. Едва тогава се затича назад към микробуса и още отдалеч извика на колегите си видели ли са нещо подозрително. Оке и Луиджи стояха с бинокли в ръка и оглеждаха внимателно целия район. Но всичко бе спокойно. Някъде далеч се чуваше бръмченето на хеликоптер. На около три километра, но това бе всичко. Колата на дон Томазо се отдалечаваше бавно със загасени светлини.
Карл се приближи до четиримата ошашавени шведи, извади нож и отряза остатъците от въже по ръцете им.
— Казвам се Хамилтън, командир Карл Хамилтън — рече той, без да вдигне глава.
Изправи ги един по един и се опита да прецени състоянието им; те мълчаха, изглежда, все още бяха в шок. Карл помогна на най-слабия от похитените да отиде до автомобила и за последен път се обърна колата на дон Томазо, която почти бе изчезнала от поглед.
В следващия миг тя експлодира. Карл първо видя голямото огнено кълбо, а няколко секунди по-късно усети и взривната вълна. Тутакси измъкна шведа, когото току-що бе настанил в колата, и го хвърли обратно в канавката.
— Какво беше това? — извика.
— Прилича на ракета „Хелфайър“ или нещо подобно — отвърна Столхандске, без да сваля бинокъла от очите си.
— „Хелфайър“? — Карл усети как го обзема паника. — Виждате ли хеликоптер?
— Не — каза Столхандске, — но преди малко го чухме.
— Какво разстояние покрива „Хелфайър“? — попита Карл.
— До три километра, по всяко време на денонощието. Има лазерно самонасочване — отвърна Оке, без да сваля бинокъла от очите си.
Карл опита да се успокои и да обмисли трезво ситуацията. Колата бе лесна мишена. Но не можеха и да тръгнат пеша през полето. Нямаше как да се защитят от хеликоптера.
— Отдалечете се от колата — даде заповед Карл. — Всички, веднага!
Оке и Луиджи грабнаха оръжията си, подадоха една картечница на Карл и хукнаха напред към сънародниците си. Измъкнаха ги от канавката и тичешком ги поведоха по пътя.
Намираха се в някакво стърнище, на около сто метра по-надолу имаше лозов масив. Трябваше да избутат задъханите, изнемощели и простенващи шведи насред лозите, отчаяно откъснаха няколко клони и ги покриха с тях. След това продължиха още около сто и петдесет метра напред, спряха при един кладенец и се подготвиха за бой.
— Каква е вероятността да уцелиш хеликоптера с това? — кимна Карл към гранатомета на Столхандске. — Какви глави си взел?
— Бронебойни, така че вероятно ще успея. Зависи от ъгъла. Ако се появят точно над нас, сме загубени — отвърна Оке.
— Видя ли какво оръжие използваха? — обърна се Карл към Луиджи.
— И на мен ми заприлича на „Хелфайър“, благодарение на които американците спечелиха войната в Ирак — отвърна Луиджи спокойно, докато оглеждаше хоризонта.
— Откъде, по дяволите, мафиотите са успели да се снабдят с подобно оръжие и с техниката, необходима, за да го изстрелят? — промърмори Карл.
В следващия миг забелязаха хеликоптера. Летеше бързо и ниско към колата им. След него изникна още един. Двете адски машини се приближаваха като огромни смъртоносни насекоми. В това време слънцето изгря и заблестя в стъклата на кабините им.
Първият хеликоптер спря и увисна във въздуха зад колата им, а вторият го пазеше отгоре.
— Та това са „кобри“, по дяволите! — извика Оке Столхандске. — Не вярвам на очите си!
Един от хеликоптерите се наклони леко на една страна, така че ясно успяха да видят италианското знаме. Може би това бе и целта на маньовъра. След това машината продължи бавно напред, следвайки контурите на пътя — очевидно се опитваше да ги открие.
Кацна на петдесетина метра от тях. Изминаха няколко минути, преди перката на вертолета да спре и наоколо да настъпи пълна тишина.
— Командир Хамилтън, моля, покажете се! — проехтя на английски. Карл веднага се изправи и замаха с ръце, за да го видят.