— Изчакайте тук — нареди на колегите си и се затича към хеликоптера.
— Благодаря ви за добрата работа, командире — поздрави го генералът — двойник на Пиночет, когато Карл го доближи.
Кортини носеше бойно облекло и дори още не бе успял да свали летателния си шлем.
— Нека се отдалечим малко, командире, нямаме много време — рече той покровителствено, сложи ръка на рамото на Карл и го поведе.
Не каза нищо повече, само извади един касетофон и го пусна.
„Готовност за стрелба в рамките на пет минути“, чу Карл собствения си шептящ глас, последван от бръмчене. „Прицели се високо, на изток от центъра на къщата. Един заряд!“ Отново шум. „Готовност за втори изстрел, на запад от центъра, малко по-ниско!“
Генерал Кортини изключи демонстративно касетофона.
— Подслушвахме и записвахме всичките ви разговори от мига на пристигането ви в Италия и началото на операцията, командире. Разбирам, че сте изненадан. Това не би трябвало да е възможно, нали? Е, нашите американски приятели толкова много държаха операцията да мине успешно, че направиха всичко, за да ви осигурят един вид политически чадър. Ние, разбира се, изпълнихме молбата им. Затова нашите събратя от НАТО ни довериха кодовете за честотата ви. Преди пет минути унищожихме и втората лаборатория за хероин в Пургаторио. Също толкова ефективно като вас.
— Ахааа — въздъхна Карл умерено. — Очевидно с обединени усилия успяхме да постигнем голяма победа.
— Тук няма място за ирония, командире — отвърна генералът остро. — Да спечелим войната, е едно, а да си осигурим дълготраен мир — съвсем друго. Сега ни остава единствено да постигнем съгласие по няколко въпроса в рамките на минута-две. Не можем да си позволим да останем по-дълго на дневна светлина.
— Разбрано, генерале. Давайте — отвърна Карл, изпълнен с лоши предчувствия.
— Едната възможност е да предоставя тази касета на полицията в Сицилия или на един определен следовател. След това вие и колегите ви със сигурност ще бъдете осъдени за убийство. Предполагам, че един-двама адвокати с удоволствие ще се нагърбят с тежката задача да ви защитават, но даже и да се позоват на смекчаващи вината обстоятелства, става дума за толкова многобройни жертви, че не ви мърдат двайсет години затвор. И това се отнася дори за младия ми приятел Бертони, както и за третия член на екипа ви.
— Вероятно сте прав — рече Карл хладно, сякаш това не го засягаше особено. — Вероятно точно това ни очаква, ако предадете въпросната касета. Но, разбира се, аз ще разкажа за извършените от вас убийства.
— Точно тук е проблемът! — рече генералът остро. — Това е немислимо. Подобни разкрития биха прераснали в скандал. Мен, разбира се, ще ме оправдаят. Така че ще ви се наложи да поемете вината и за последните събития. Както ви казах, двайсет години не ви мърдат. Както и на колегите ви.
— Предполагам, че не това се опитвате да ми предложите, генерале. При цялото ми уважение, бих искал да разбера каква е единствената ми алтернатива? — попита Карл, внезапно обзет от невероятна умора или по-скоро тъга.
— Днес ще свикате пресконференция, за предпочитане е на нея да присъства и някой от току-що освободените заложници. Ще поемете отговорност за една част от събитията. Ще разкриете индиректно как сте предизвикали война между две мафиотски организации и сте ги притиснали да освободят заложниците. Освен това ще изтъкнете колко е важно мафията да бъде третирана точно по този начин. Разбрахте ли?
— Да — пророни Карл. — Поне така мисля. Искате да изпратя един вид политическо послание за това — колко е важно мафията да бъде преборена със силови методи. Ако се съглася, с колегите ми ще получим свободата си, ако ли не — отиваме в затвора. Страхотно предложение.
— Вече ви помолих да запазите иронията за себе си — изсумтя генералът. — Очаквам от вас да приключите последната фаза от операцията както се разбрахме и още тази вечер да се явите в Рим!
— Разбрано. Но как бих могъл да обясня последната експлозия. Ние не разполагаме с ракети „Хелфайър“.
— Използвали сте гранатомета. Стигнало се е до престрелка, врагът ви е нападнал и вие сте се защитавали. Нито един технически анализ няма да може да постанови какъв тип боеприпаси са използвани. Както вече видяхме, оръжията ви са доста ефективни. Но каквото и да правите, признайте единствено убийство при самозащита. Останалото представете като дело на самите мафиоти. Късмет!
Генералът бързо стисна ръката на Карл, нахлузи шлема си и се качи в хеликоптера. Машината забръмча. Карл избяга встрани от вихрушката от червена пръст. После бавно се върна при очакващите го шведи.