— Както ви казах — отпусна се скамейката той, — никой не иска да ми подаде ръка, а вашите са оковани в белезници. Довиждане, Хамилтън.
Карл си тръгна, без да изрече и дума повече.
Зала „Вагнер“ бе препълнена, на входа ѝ цареше пълен хаос и хората се блъскаха да минат през детектора за метал.
Четиримата шведи седяха пред подиума, когато Карл влезе, предвождан от четирима полицаи с тъмни дрехи, които с мъка му проправиха път към сцената. Мигом го заслепиха светкавиците на фотографите.
На масата имаше гора от микрофони. Четиримата шведи бяха обръснати, носеха чисти ризи и, изглежда, бяха обзети от някаква еуфория. Непрекъснато се шегуваха и се смееха.
— Какво, по дяволите, правите тук? — изсъска Карл ядно, като зае мястото си. Някой му отговори, че половин час след пристигането си в хотела се озовали под журналистическа обсада и решили, че пресконференцията е добър начин да задоволят любопитството на медиите.
— Ясно — рече Карл и се изправи. — Първо бих искал да се извиня, че пресконференцията ще бъде проведена на английски, а не на италиански. А сега да продължим по същество. Ето какво се случи. Една сицилианска гангстерска организация отвлече четирима шведски граждани с единствената цел да изнудва шведската държава. Простете, мисля, че забравих да се представя. Името ми е Хамилтън, Карл Хамилтън.
Думите му бяха посрещнати с хихикане, което го ядоса още повече. Не можеше да разбере на какво се дължи подобна реакция. Не бе казал нищо смешно. Карл представи останалите четирима мъже, докато обмисляше следващата си реплика. Светкавиците на фотоапаратите буквално изгаряха кожата му.
— И така — започна той след малко — на мен се падна честта да проведа акция тук в сътрудничество с италианската полиция и военното разузнаване. Тя приключи с освобождаването на моите сънародници, които ще се върнат в родината си още днес. Това е всичко. Някакви въпроси?
Карл огледа насъбралото се множество, което буквално зяпна от почуда. Очевидно присъстващите очакваха далеч по-обстойно изявление. След няколко секунди тишина обаче върху него се изсипа дъжд от въпроси на италиански, английски и шведски.
— Съжалявам, че не мога да отговоря на италиански — рече Карл. — Ще ми трябва преводач…
Оке Малм тутакси предложи услугите си. Карл отхвърли един по един всички въпроси, на които не знаеше как точно да отговори, и избра само онези, с които не се опитваха да го нападнат.
— Колко офицери от шведското военно разузнаване взеха участие в операцията в Сицилия?
— Не мога да разкрия броя на агентите от съображения за сигурност. Но съответните италиански власти са запознати с броя им и одобриха участието на всеки един от колегите ми.
— Колко души убихте?
— Не бих могъл да отговоря с точност на този въпрос, но мисля, че става дума за четирима-петима.
— Четири-пет души? Мисля, че общият брой загинали се е между двайсет и пет и трийсет, ако не и повече.
— Може и така да е. Но това се дължи на факта, че предизвикахме война между две конкурентни организации.
— Как така предизвикахте?
— Успяхме да проникнем в двете мафиотски организации и ги накарахме да повярват, че се намират във война една с друга. След това разкрихме истината на страната, която държеше шведските заложници, и ѝ предложихме мир в замяна на освобождаването им.
— Значи сте водили преговори директно с мафията?
— Е, по-скоро отправихме един вид директна заплаха към тях и им обяснихме какво ги очаква, ако не освободят сънародниците ни. Не знам дали бихме могли да наречем подобна тактика „преговори“.
— При какви обстоятелства загина дон Томазо?
— Намерението ни бе всичко да премине мирно… Имам предвид размяната на заложниците. Но нещо се обърка. Те откриха огън срещу нас, ние отвърнахме, а нашите оръжия се оказаха по-мощни.
— Очевидно сте вдигнали колата му във въздуха.
— Да. Други въпроси?
— Вероятно намирате проведената операция за успешна, ако трябва да използваме военен език?
— Да, разбира се. Нашите собствени загуби бяха значително по-малки, а и успяхме да освободим заложниците.
— Не мислите ли, че малко прекалихте?
— Да, най-вече що се отнася до някои странични ефекти. Но все пак не бива да забравяме с кого си имахме работа. В нашата страна няма мафия, така че ми е трудно да направя каквато и да било съпоставка. Според мен човек винаги трябва да действа според възможностите и намеренията на врага си. Мога спокойно да заявя, че се отнесохме с нашия противник, както заслужаваше. Но аз не съм италианец и не ми се ще да налагам мнението си тук. Ако искате да галите мафията с перце по главата, това е ваше право. Като швед ми е трудно да разбера подобна позиция.