— Значи не се поколебахте в нито един момент от планирането и провеждането на акцията ви, която приключи с масово убийство?
— Не мога да приема подобна формулировка. Все пак говорим за неизбежни усложнения. Отвърнахме на удара на мафията с удар, използвахме техния собствен език. Освен това бих искал да отбележа, че тези престъпници убиха най-добрия ми приятел, също офицер от разузнаването, и то докато бяхме невъоръжени.
— Вярно ли е, че сте успели да накарате въпросните две групировки да се самоунищожат, или просто използвате подобно твърдение, за да прикриете собствените си действия? А и как успяхте да проникнете в мафията, като дори не говорите италиански?
— Сред нашите служители има хора, които говорят перфектно италиански — отвърна Карл и осъзна колко лесно е да се измъкне от някой въпрос с помощта на подобни половинчати отговори. Задалият го журналист в следващия миг щеше да бъде изблъскан от собствените си колеги. След малко това се превърна в един вид перверзна игра. На Карл му ставаше все по-лесно да се ориентира в морето от въпроси. Когато за четвърти или пети път го попитаха за така нареченото масово убийство, той им обясни за пореден път, че тези мафиоти са убили най-добрия му приятел, и че това определено е оказало влияние върху решителността му, но че по принцип рядко бива изправен пред подобни морални дилеми. Все пак е само военен, който се подчинява на своите началници и своето правителство и следователно няма нужда да се тормози с политически или криминални въпроси.
След малко журналистите започнаха да задават по-леки въпроси относно личния му живот и постепенно интересът към шведските заложници се засили. Заразпитваха ги за преживяванията им в плен и за първите разговори със съпругите им след освобождаването.
Накараха Карл да застане между тях, за да могат да ги снимат, докато те му стискат ръката.
Карл се приготви да слезе от подиума, когато италианска журналистка извика в отчаян опит да му зададе един последен въпрос, който той не разбра и който Оке Малм му преведе. В следващия миг Карл съжали, че изобщо прие да отговори на него, но не само защото се повтаряше.
— Нима офицерите винаги са длъжни да се подчиняват на заповеди? Нямате ли съвест? — искаше да разбере репортерката.
— Знаете отлично отговора на този въпрос — рече той и бързо си проправи път през претъпканата зала. Четиримата карабинери в черни униформи го предпазиха от още въпроси.
Епилог
На следващия ден в шведското посолство в Рим бе даден прием, на който присъстваше единствено Карл, а колегите му Луиджи Бертони-Свенсон и Оке Столхандске дори не бяха споменати. На въпросното събитие Карл бе награден с Орден за заслуги с указ на президента на Италия. Той очевидно малко се бе поизхвърлил, защото Карл Густав Гилберт Хамилтън получи втората степен на отличието, а анонимните му колеги — третата. Нищо че военните звания на шведите не съответстваха на наградата.
Явно в този случай можеше да бъде направено изключение и върху Карл се изсипаха куп похвали не само по отношение на проявената смелост, но и заради цялостния му принос към бъдещето на Италия. За приложения от него решителен и успешен метод в борбата с организираната престъпност, която тероризираше нацията. Карл бе първият чужденец с подобни заслуги.
Юридическите последици от тези събития надхвърлиха границите на Италия.
След известно време в медиите се появи снимков материал, който разкри една далеч по-кървава и отблъскваща истина за действията на шведските агенти в Сицилия. Това на свой ред предизвика бурна, макар и запазена в тайна дискусия сред шведските органи на властта.
Изказаха се отделни мнения, че действията на Хамилтън и хората му могат да бъдат определени единствено като умишлено убийство. Съгласно действащото законодателство шведски граждани, които извършваха престъпления в чужбина, можеха да бъдат дадени на съд в Швеция. Този принцип на свой ред се коренеше в отказа на Швеция да екстрадира собствените си граждани. За сметка на това обаче страната се задължаваше сама да се погрижи за съответните престъпници.
Въпросните лица не можеха да приемат, че неясните постановления на италианските закони по отношение на действията при самозащита могат да мотивират или извинят, а още по-малко да оправдаят в юридическо отношение подобно клане.
По принцип главният прокурор на страната трябваше да вземе отношение по този въпрос, като по презумпция следваше да бъде напълно независим от правителството. В действителност обаче той, както и повечето държавни служители в администрацията на Швеция се назначаваха от правителството.