А когато въпросът стигна до самото правителство, то се намираше в разгара на решителния, последен етап от предизборната кампания.
Мисълта да предприемат каквито и да било правни действия срещу един национален герой им се стори направо отблъскваща. В случая имаше по-важни неща от едната принципност.
На защитниците на Хамилтън не им липсваха силни козове. След като италианската държава смяташе, че Хамилтън и хората му заслужават ордени, а не наказание заради акцията си в Сицилия, би било изключително странно шведската страна да омаловажи мнението на италианското правителство.
С това въпросът за евентуален процес по обвинение в убийство приключи, а гореспоменатата дискусия дори не стигна до знанието на обществеността.
Имаше обаче един-единствен юридически проблем, за който шведската държава не можеше да си затвори очите. Командир Хамилтън очевидно бе злоупотребил с определени социални преимущества, или по-точно с отпуска си по бащинство, по време на който всъщност е бил на работа, без обаче да се откаже от съответните икономически облаги. Генералният щаб потвърди, че Хамилтън е бил изпратен в Сицилия по работа. А и последвалите събития потвърждаваха това.
Следователно, чисто формално, Хамилтън бе извършил злоупотреба със социални добавки. За негов късмет в шведското законодателство съществуваше още един интересен принцип, който гласеше: ако дадено лице бъде оправдано по най-важните параграфи в едно разследване, няма смисъл правосъдието да губи време и пари за дреболии. На фона на обвиненията в масово убийство на трийсет души, дори в Швеция злоупотребата с помощи бе направо смехотворна. За сметка на това Хамилтън бе принуден да върне изплатените му 13 623 крони. С което и този въпрос отпадна. Така и шведската законодателна система оправда експедицията до Сицилия и съответните органи постановиха, че тя в никакъв случай не нарушава демократичните традиции на страната.
Не след дълго в Сицилия бе приет закон, който предвиждаше предприемането на извънредни мерки за борба с организираната престъпност. Новите постановления позволяваха на полицията да арестува лица единствено въз основа на подозрения за връзки с мафията, без наличието на достатъчно категорични доказателства, а освен това даваше право да се провеждат разпити без присъствието на адвокат, както и да се стреля на месо при акции срещу въпросните престъпници. Влязоха в сила нови разпоредби за извършването на обиск, подслушването на телефони и подобни силови методи.
Самият Карл, който така и никога не разбра какви драконовски мерки са предприети благодарение на него и на колегите му, бе пощаден от всякакви следващи изпитания, дори и от финансов характер. Самюел Улфсон, разбира се, го повика веднага след завръщането му у дома и го попита как изобщо му е хрумнало да замине за Сицилия и да изиска оръжия от името на шведското разузнаване, без дори да попита.
Карл му отвърна, че ако бе попитал, вероятно щеше да получи отрицателен отговор.
Самюел Улфсон потвърди заключението му и успя да прогони напиращата на устните му усмивка след края на срещата.
На Луиджи и Оке не им се наложи да си имат вземане-даване нито с шефовете си, нито с шведските власти. Карл им нареди да отплават обратно за Неапол, за да върнат лодката, както и да изхвърлят цялото въоръжение в открито море, като запазят само част от техническото оборудване, което да оставят в посолството в Рим. Това създаде доста главоболия на дипломатите, които трябваше да прегледат обстойно правилата за естеството на предметите, които могат да бъдат пращани с дипломатическа поща.
Икономическата равносметка бе следната. Тъй като „Буфорш“ отдели значителни средства за изплащане на откупа на своите служители, а си ги получи обратно на практика безплатно, директорите на предприятието помолиха Карл да им предостави отчет за разходите си, които възлизаха на по-малко от един милион крони. Това се оказа изключително изгодна сделка. Луиджи Бертони-Свенсон получи първата си заплата след известни манипулации от страна на Карл. Затова така и не разбра, че през цялото време е участвал в един вид лична вендета, а не в официална акция в името на Негово величество.
След известно време в Швеция се развихриха нови публични дебати. Участниците в първата им вълна дискутираха не само драматичната акция на остров Сицилия, а и преживяванията и чувствата на шведските заложници, на техните деца и семейства. На преден план излезе разказът им за италианеца, който се бе оказал швед и който ги бе поздравил по случай освобождаването им от името на Генералния щаб на Шведската армия точно когато и последната капка надежда в душите им се бе изпарила. Подобни сантиментални статии не оставяха място за каквито и да било възражения. Радостта бе твърде голяма, шведската победа — твърде значима.