Но след някой друг месец вестник „Дагенс Нюхетер“ публикува първите критични изявления на своите коментатори, които не смятаха, че Швеция трябва да изпраща агентите си навсякъде по света и да раздава правосъдие. Същите тези коментатори смятаха още, че детинският ентусиазъм, с който нацията посрещна новината за масовите убийства, извършени от собствените им военни, е изключително потискащ.
Въпросните коментари бяха последвани от цяла вълна статии и след време се надигнаха гласове Оперативният отдел към Военното разузнаване да бъде закрит. Швеция нямала нужда от подобни организации в епохата на мир и масово разоръжаване.
Отговорът на Генералния щаб бе прост. Той възложи на Карл Хамилтън да даде серия от интервюта на шефа на редакцията за чуждестранни новини в радио „Дагенс Еко“. Най-странната му проява се оказа злощастният час, в който бе принуден да отговаря на въпросите на слушателите.
С това устата на всички критици бе затворена и смъртоносните за ОП 5 дебати поеха в съвсем различна посока. Вниманието бе насочено към отговорността на интелектуалците, които малко или много бяха повлияли на общественото мнение.
Обстановката в Генералния щаб на армията постепенно се успокои и всичко тръгна постарому. Всеобщото мнение бе, че подобни екстремални ситуации като тази в Сицилия са изключителна рядкост и едва ли отново ще им се наложи да провеждат такава операция.
Разбира се, този оптимизъм се оказа твърде наивен. Истината бе една — този, който разполага с високотехнологични оръжия, не би се поколебал да ги използва.