— Тепърва имам да правя кариера, Публий Рутилий, а се съмнявам, че близостта ми с Гай Марий ще се окаже полезна.
Рутилий кимна в знак на съгласие.
— Да, това е съвсем разбираемо. Все пак, приятелю, той не го заслужава! Мисля, че трябва всички ние, които го познаваме и уважаваме, да продължим да стоим рамо до рамо с него.
От това нямаше как Сула да не го заболи, но той просто сви рамене и отвърна на удара:
— Лесно ти е на теб да го казваш! Ти вече си бил консул, успял си да постигнеш целите си! Но аз още не съм имал този шанс! Можеш да ме наричаш предател, но имаш думата ми, Публий Рутилий, че някой ден и аз ще успея! И нека боговете са на помощ на онези, които се опитат да ме спрат.
— Дори на Гай Марий, ако е сред тях?
— Дори на него.
Рутилий Руф нищо не каза, само поклати глава в израз на дълбоко отчаяние.
Сула помълча известно време, сетне добави:
— Чувам, че келтиберите създавали доста главоболия на нашия сегашен управител в Близка Испания. Долабела от своя страна е дотолкова зает с войната с лузитаните в Далечна Испания, че не можел да му помогне с нищо. Изглежда, че самият Тит Дидий ще трябва да се разходи до Испания, преди още да е изтекъл консулският му мандат.
— Това е много жалко — рече Рутилий. — Харесва ми стилът на Тит Дидий, нищо че е нов човек. Прокара смислени закони — за разлика от всички преди него, — а ето че трябва да стане от консулския стол и да отиде надалеч.
Сула засия в съучастническа усмивка.
— Да разбирам ли, че изпитваш недоверие към законодателните способности на уважавания ни първи консул Метел Непос?
— Не по-малко, отколкото ти самия, Луций Корнелий. На света още не се е родил Цецилий Метел, който да се е занимавал с друго, освен с увековечаването на собствената си власт и влияние в обществото. Двете закончета на Тит Дидий са колкото съществени, толкова и благотворни за Рим. Повече няма да се приемат закони в суматохата на плебейското събрание, трябва да минат три дни между прокарването на закона и неговата ратификация. Освен това всеки закон занапред трябва да бъде издържан като текст, а не да представлява двусмислици, които всеки може да тълкува, както си иска. Смятам, че законите на Тит Дидий са единственото хубаво нещо, случило се през годината в Сената или на Форума — заключи доволно Рутилий Руф.
Но Сула малко се интересуваше от законите на Тит Дидий.
— Много се радвам, Публий Рутилий, но като че ли не разбра точно какво имах предвид. Ако Тит Дидий замине за Близка Испания, за да сложи край на вълненията, аз също ще замина с него като висш легат. Вече се договорихме и мисля, че ще можем добре да се спогаждаме. Предполагам, че вълненията ще се превърнат в продължителна и изтощителна война, но пък ще падне плячка и някои от нас ще могат да си повдигнат общественото реноме. Кой знае, може пък дори да ми връчат командването на армия?
— Но ти вече си си извоювал достатъчна репутация на военен, Луций Корнелий.
— Да, но оттогава досега колко неприятности съм имал! — ядоса се Сула. — Всичко забравиха тези глупаци, дето им се дава да гласуват, защото имат повече пари, отколкото ум в главата. Какво излиза? От една страна, Катул Цезар по-скоро ще ме убие, отколкото да ме остави да спомена нещо за офицерския бунт във войската му, от друга — Скавър ще ме изяде за нещо, което не съм сторил. — Той оголи зъби в заканителна гримаса. — Мен ако ме питаш, и двамата имат причина да се тревожат за бъдещето си! Защото някой ден ще си кажат, че вече са ми заградили веднъж завинаги пътя към куриатния стол, но тогава ще съжаляват, че изобщо са се родили!
„Най-лошото е, че му вярвам! — мислеше си Рутилий Руф и усещаше как се вледенява от ужас. — Този човек наистина е опасен! Ще е добре, ако отсъства по-дълго време от Рим.“
— Ами тогава най-добре наистина върви в Испания с Дидий — изрече той на глас. — Прав си, само от там можеш да поемеш отново към преторството. Нов старт, нова репутация. Жалко само, че не можеш да си позволиш да се явиш за куриатен едил. Като те знам какъв актьор си, ще организираш чудесни забавления! А оттам до преторството е една крачка.
— Да станеш куриатен едил, трябват преди всичко пари, а аз с такива не разполагам.
— Но Гай Марий може да ти даде.
— Да, но ако му ги поискам, което няма да направя. Може да не съм богат, но каквото имам, всичкото е мое. Никой не ми го е давал, а съм си го взел сам.
Рутилий Руф веднага се сети за слуховете, които Скавър усилено бе разпространявал за Сула по време на предизборната кампания — а именно, че за да се запише в конническото съсловие, бил убил любовницата си, а по-сетне — и мащехата си, за да стъпи в Сената. Рутилий Руф винаги бе смятал това за злонамерена измислица, каквито в Рим често се разпространяваха; любима тема беше прелюбодейството с майки, сестри и дъщери, сексуалните взаимоотношения с малки момченца, храненето с екскременти. Но пък и Сула ще вземе да подхвърли някоя такава реплика! Човек започваше да се чуди.