На трибуната настъпи оживление. Марк Антоний Оратор приключваше с речта си:
— Пред вас не стои обикновен човек! — викаше той, обзет от театрално вълнение. — Пред вас стои един от най-истинските римляни, които Рим е познавал, един от най-добрите — и най-галантните — войници, които са защитавали родината си, истински патриот, човек, който вярва във величието на Рим! Вярвате ли наистина, че подобен човек е способен да отмъкне пръстената паница на селянина, да изяде зеленчуковата чорба на слугите или да открадне тричавия хляб на местния пекар? Питам ви, уважаеми съдебни заседатели! Или Маний Аквилий е някой невидим великан, който изяжда наведнъж храната на цяла област, без да го видят, който изнасилва и убива всичко живо пред себе си, краде, каквото му попадне пред очите? Нима до вас са достигнали писъците на тероризираното население или просто банда злобни писарушки са събрали целия този трибунал, за да се питат на глас къде са изчезнали шепа бронзови монети, къде се е дянал някой много важен в техните очи документ или по възможност да намерят рибарската въдица, която някой селянин от някое сицилийско село не може да си обясни къде му е изчезнала?
Марк Антоний си пое дълбоко дъх и пред очите на съдебните заседатели сякаш изведнъж, порасна с няколко сантиметра. Както всички Антонии и той се радваше на чудесно сложена фигура, на къдрава, кестенява коса, на наглед не особено интелигентно лице. Сред цялото жури нямаше човек, който да не го гледаше в момента с отворена уста.
— Току-виж ги омаял наистина — отбеляза Рутилий Руф с привидно безразличие.
— На мен ми е по-скоро интересно да видя какво ще ги направи сега, като ги е омаял — отговори му Сула, явно напрегнат в очакване.
По целия площад се разнесоха сподавени въздишки на удивление. Защото изведнъж Антоний Оратор се нахвърли върху клиента си Маний Аквилий, сякаш му налиташе на бой! С един замах той свали тогата от гърба му, после сграбчи с двете си ръце ръба на туниката му и я разкъса с лекота, сякаш бе от хартия, за да остави бившия консул Маний Аквилий само по долната му дреха.
— Погледнете! — гърмеше Антоний на всички страни. — Случайно да ви прилича това на някоя салтатрикс тонза с млечнобяла кожа, защото никога не се е показвала на слънце? Или пък очите ви забелязват закръгленото шкембенце на яшен домосед, който прекарва времето си в лукс и безделие? Не! Това, което виждате, са белези. Белези от оръжие, при това десетки. Това е тялото на войник, на смел и доблестен войник, на един истински римлянин, способен пълководец, който се е радвал на доверието не на друг, а на самия Гай Марий, който е получавал най-тежките задачи и ги е изпълнявал безупречно! Вие виждате тялото на човек, който не излиза на бойното поле с мисълта, щом нечие враже острие го одраска или някой случаен камък го цапне по главата, да се уплаши и да се изтегли бързо — бързо далеч от сражението! Това е тялото на боец, който е свикнал да подминава драскотините и да не обръща толкова внимание на себе си, колкото на убитите врагове! — За последен път адвокатът размаха ръка в недвусмислен жест по отношение на въображаемите римски врагове. — Мисля, че това е достатъчно. Сега да чуем вашата присъда.
И присъдата на заседателите беше: „АБСОЛВО“.
— Позьори! — недоволстваше Рутилий Руф. — Как може съдебен заседател с малко ум в главата да се хване на такава евтина уловка? Туниката се къса като хартия, а отдолу Маний Аквилий стои по бельо. Къде се е чуло и видяло мъж да носи бельо под тогата си! И какво излиза?
— Че Аквилий и Антоний са се наговорили, преди да излязат на трибуната — усмихваше се доволно Марий.
— Че Аквилий няма какво да покаже, за да го оставят и без долна дреха — допълни Сула.
Тримата се засмяха на забележката му, сетне Рутилий Руф се обърна към Марий:
— Луций Корнелий казва, че ще замине с Тит Дидий за Близка Испания. Ти как мислиш?
— Мисля, че това е най-доброто, което може да направи за момента — отговори му невъзмутимо той. — Квинт Серторий ще се кандидатира за военен трибун и предполагам, че и той ще замине за Испания.
— Не изглеждаш никак учуден — изненада се Сула.
— Защото не съм. Още утре Рим ще научи новините от Испания. Вече е свикано заседание на Сената в храма на Белона. Ще дадем на Тит Дидий пълномощия да воюва с келтиберите — обясни Марий. — Той е свестен човек. Опитен войник, при това с известен опит на пълководец. Особено когато си има работа с гали или с разни подобни. Да, Луций Корнелий, ще бъде много по-добре за бъдещата ти кандидатура, ако заминеш като легат в Испания, отколкото да се мотаеш като приватус из пущинаците на Мала Азия.