— Ти би ли се съобразявал с мен, Луций Корнелий? — попита го рязко Аврелия.
— Не, ако ще да си и последната жена на земята.
— Докато Гай Юлий знае как да се съобразява.
— Бре, в какъв свят живеем!
— Да не ставаме заядливи! — сряза го Аврелия.
— Тогава по-добре да сменим темата — предложи Сула. — Какво прави вдовицата на Скавър?
В очите на Аврелия блесна любопитна искрица.
— Екастор! Да не би наистина да се интересуваш от нея?
— Определено.
— Доколкото знам, била е поверена на грижите на един сравнително млад мъж — Мамерк Емилий Лепид, брата на покойния Ливий Друз.
— Познавам го лично. Беше пратен да помага на Квинт Лутаций в Капуа, но доскоро воюваше с Тит Дидий под стените на Херкулан, а сега е на поход срещу габиниите в Лукания. Разумен човек, от тези, на които всеки може да разчита. — Той изведнъж се наведе напред като котка, забелязала птичка на прозореца. — Да не би натам да вее вятърът? Да не би Далматика да смята да се омъжва за него?
Аврелия се засмя.
— Много се съмнявам! Мамерк Емилий е женен за една вещица, която не го оставя нито за миг сам. Клавдия, сестрата на Апий Клавдий Пулхер, нали се сещаш — онзи, дето жена му накара Луций Юлий Цезар да бърше с тогата си храма на Юнона Соспита. Два месеца по-късно умря при раждане.
— Тя е братовчедка на моята Далматика, така де, покойната Балеарика — усмихна се Сула.
— Всички са нейни братовчеди — рече Аврелия.
Сула обаче имаше друго наум.
— Мислиш ли, че Далматика би се заинтересувала от мен?
Аврелия поклати глава.
— Нямам представа! Казвам ти напълно откровено, Луций Корнелий, като се изключат най-близките ми роднини, не поддържам контакти с никоя римлянка.
— Може би ще е добре, когато мъжът ти се прибере, да се запознаеш с бедната вдовица. Така и така ще ти остава повече свободно време…
— Достатъчно, Луций Корнелий! За тези думи заслужаваш да си ходиш вкъщи!
Двамата се запътиха към вратата. Щом се скриха от погледа на малкия Цезар, той се измъкна бързо от скривалището и се прибра в стаята си.
— Ще поговориш ли с Далматика? — попита отново Сула, докато домакинята му отваряше пътната врата.
— Не — заяви Аврелия. — Ако наистина те интересува, сам си поговори с нея. Иначе личното ми мнение е, че един неоправдан развод с Елия ще се отрази зле на реномето ти.
— То и преди не е било особено добро. Вале.
Най-накрая трибутните комиции бяха свикани и без присъствието на консула Помпей Страбон. След като реши, че негова светлост консулът скоро няма да се появи, Сенатът натовари с организирането на годишните избори Прасчо Метел Младши в качеството му на претор, завърнал се в Рим заедно с началника си Сула. Първото, което стана ясно, бе, че тазгодишните народни трибуни ще представляват консервативните настроения в римската политика. Най-много гласове събра Публий Сулпиций Руф, последван веднага от Публий Антистий. Сулпиций бе успял да измоли свободата си от Помпей Страбон и след като си бе извоювал реномето на победител при войната в Пиценум, сега искаше да се изяви и на политическата сцена. Гласоподавателите не забравяха и качествата му на юрист и оратор, след като на млади години беше реализирал блестяща кариера на Форума. Отдавна го бяха обявили за най-обещаващия младеж в изкуството на риториката и подобно на славния си предшественик, вече покойник, Крас Оратор Сулпиций Руф предпочиташе малоазиатския стил. Всичко в жестовете му беше добре пресметнато да вървят в унисон с медения му глас, изтънчения език и останалите средства за въздействие върху ума на съдебните заседатели. Най-известното дело, което беше водил, беше обвинението му срещу Гай Нарбон, задето несправедливо бе осъдил отдавна покойния Цепион, известен с кражбата на Златото на Толоза, в държавна измяна; това, че Сулпиций беше изгубил делото, не беше накърнило с нищо високата му репутация. Голям приятел на Марк Ливий Друз — макар че не споделяше възгледите му по италийския въпрос, — след смъртта му той някак естествено се беше привързал към Квинт Помпей Руф, съюзника на Сула за предстоящите консулски избори. Това, че тъкмо човек като Сулпиций оглавяваше колегията на народните трибуни, не вещаеше нищо добро за разните демагози, гонещи кариера чрез шмекерлъци в плебейското събрание. Всъщност можеше да се твърди с известна убеденост, че в цялата колегия не се намираше нито един трибун, склонен да се изяви на демагогското поприще; затова и изборите не бяха последвани от кой знае какви революционни законопроекти. След като политиката през годината се очакваше сравнително скучна, по-големи надежди се възлагаха на един от двамата куриатни едили — Квинт Цецилий Метел Целер; доста богат подобно на многото си братовчеди, Метел Целер вече пускаше мълвата за чудесните игри, които щял да организира за изморените си от войната съграждани.