Сула нервно махна с ръка, сякаш искаше да отсече невидимите глави на противниците си. Метел Пий отвори уста да му отговори, но сериозно се замисли дали си струва и най-накрая мъдро я затвори отново.
Там, където пътят към Помпей се разделяше на две, за да стигне с едното си разклонение пред Везувийската порта, а с другото — пред Херкуланската, Сула спря легионите и им заповяда да издигнат добре укрепен лагер. Докато цялата му армия се настани зад рововете и палисадите, флотилията пристигна в устието на реката и започна да изпраща запалени главни пред крепостните стени на Помпей. Дори и най-опитният центурион в цялата римска армия да беше командвал войниците от корабите, пак не биха се справили толкова добре, колкото след извършеното убийства на бившия консул. Само по уплашените лица на войниците по крепостните кули човек можеше да съди за голямата им тревога. От всички методи за водене на бойни действия използването на огъня открай време се смяташе за най-страшния.
Това, че защитниците на града бяха пратили спешен зов за помощ, пролича още на следващия ден, когато под стените на града се появи цялата самнитска армия, превъзхождаща силите на Сула с поне десет хиляди души. Построени в боен ред, самнитите се спряха на някакви си триста крачки от лагера на римляните. Около една трета от двайсетте хиляди легионери на Сула тъкмо бяха излезли да събират фураж и стояха откъснати от началника си. С навъсено лице Сула излезе лично на палисадата и придружен от Метел Пий и Тит Дидий, се заслуша в подигравките, които вятърът донасяше откъм стените на града. Общо взето, нито те, нито идването на цялата самнитска армия не бяха му направили впечатление.
— Да се свири сбор! — нареди на двамата си легати.
Тит Дидий вече се беше обърнал на другата страна, когато Метел Пий го хвана за ръката.
— Луций Корнелий, не можем да излезем и да се бием очи в очи с тези пълчища! — извика от уплаха Прасчо Младши. — Ще ни насекат на парченца!
— Но не можем и да не излезем да се бием очи в очи с тях — отвърна му сухо. — Насреща ни е Луций Клуенций, а той няма намерение скоро да си тръгва. Ако го оставя да построи лагер като нашия, ще се повтори цялата история от Ацера. А аз няма да позволя четири римски легиона да останат в продължение на месеци на едно място, докато на цяла Италия й се вдига самочувствието. Нека се знае, че Рим е способен да си върне със собствени сили всичко, което досега му е било отнето през войната! И ако това не ти се струва достатъчно обяснение, Квинт Цецилий, нека ти напомня, че когато частите, пратени за фураж, се завърнат при лагера, те ще се окажат съвсем сами срещу цялата самнитска армия. Вече няма как да ги предупредим за пристигането на врага, а те няма как да се измъкнат от клането, което им се готви!
Дидий също изгледа колегата си Метел с нескрито презрение и издърпа ръката си от неговата.
— Отивам да свикам сбор — заяви.
За пръв път от много време насам Сула смени сламената си шапка с истински боен шлем. С пъргава походка се изкачи на дървената трибуна в центъра на лагера и се обърна към войниците, които му бяха останали под ръка — по-малко от тринайсет хиляди души.
— Всички добре разбирате какво ви чака! — викаше той с пълно гърло. — Тълпа от самнити, които ни превъзхождат почти три пъти в численост! Но на Сула вече му омръзна да гледа как римските легиони ядат бой от някакви си самнити; омръзна му да гледа как някакви си самнити се разпореждат като с бащиния с римски градове! Можем ли още да се гордеем, че сме римляни, когато цял Рим отстъпва пред самнитските разбойници? Не можем. Нека наново докажем какво значи да си истински римлянин. Нека Сула им покаже на тези диваци какво е това римска армия! Ако трябва, и сам ще изляза да се бия, но вие дали ще ме оставите сам? Дали, питам. Няма ли и вие да дойдете след мен? Нима по-малко от мен се гордеете, че сте римляни? Нима на вас не ви е омръзнало да слушате за самнитските безчинства?
Армията му отговори като един човек. Сула трябваше да изчака няколко минути, преди да продължи.