— Той дори няма да ти даде нищо в замяна, мамо. Познавам го! Освен всичко друго е стиснат, та една стотинка не би благоволил да ти остави.
— Да, знам.
— Но ти си пазиш зестрата, нали?
— Не, дадох му я преди много време.
Тогава Корнелия Сула изпъчи гърди и гордо заяви:
— Щом е така, мамо, ще живееш с мен. Няма и аз да те изоставя. Квинт Помпей ще ме разбере и ще даде съгласието си.
— Не, Корнелия. В една къща и две жени са много, а ти така и така трябва да се спогаждаш със свекърва си. Тя е изключително мила жена и много те обича; но няма да се зарадва, ако я принудиш да приеме трета жена в дома си.
— Тогава какво ти остава? — възкликна отчаяно заварената й дъщеря.
— Ще остана за през нощта в дневната ти и ще се опитам да измисля нещо — отговори й спокойно Елия. — И все пак, ако обичаш, не споменавай още нищо пред свекъра си. Разбираш, че ще го поставиш в много неудобно положение. Ако трябва, говори само с мъжа си. Аз ще напиша бележка на Луций Корнелий, колкото да го уведомя къде съм. Дали ще намериш някого да му я занесе?
— Разбира се.
Ако не ставаше дума за Сула и за неговата дъщеря, Корнелия дори би добавила, че още на сутринта баща й ще си промени решението си и всичко ще се върне, както си е било. Но тя го познаваше твърде добре, за да говори подобни празни приказки.
Когато на другата сутрин дойде отговорът на Сула, Елия разчупи печата на писмото с ледено спокойствие.
— Какво пише? — попита нетърпеливо Корнелия Сула.
— Развеждам се с теб заради доказана неплодовитост.
— О, мамо, та това си е крещяща несправедливост! Та той се ожени за теб, защото беше неплодовита.
— Какво да се прави, Корнелия, баща ти е хитър човек — въздъхна Елия не без известно възхищение към мъчителя си. — Ако наистина е решил да се разведе с мен по тези причини, аз дори не мога да се обърна към съда. Нито мога да си поискам зестрата обратно, нито мога да го накарам да ме издържа. Били сме женени в продължение на дванайсет години. Когато беше сватбата ни, аз още бях на възраст да родя дете. Но нито първият ми съпруг, нито баща ти успяха да ми го направят. За съда това е достатъчно.
— Тогава ти трябва да останеш при мен — решително заяви Корнелия. — Снощи говорих за случилото се с Квинт Помпей. Той лично смята, няма нищо лошо в това да останеш при нас. Може би ако не беше толкова любезна със семейството му, нямаше да е толкова съгласен. Но аз съм сигурна, че всичко ще се нареди!
— Горкият ти съпруг! — усмихна се Елия. — Ти на негово място щеше ли да кажеш друго? Какво би могъл да рече и бедният му баща, щом научи? И двамата са добри люде, щедри и състрадателни. Но аз знам как да постъпя, Корнелия. Има едно-единствено решение.
— О, мамо, не…
Елия дори успя да се разсмее.
— Не, не, Корнелия, разбира се, че не бих сторила подобно нещо! Та нали ще те накарам да страдаш цял живот заради мен! А ако има нещо на света, което истински да желая, то е милото ми момиче да си уреди щастлив живот. — Елия се изправи на кушетката и заяви: — Ще отида в Кума, при баба ти.
— При баба ми? О, не, тя е ужасна!
— Глупости говориш! Миналото лято бях три месеца при нея и мога да ти кажа, че си прекарахме чудесно. Тя ми пише често напоследък, най-вече защото се чувства самотна. На шейсет и седем години, Корнелия, всеки се страхува да не се окаже напълно изоставен. Няма нищо по-страшно от това, когато си отидеш от този свят, в дома ти да живеят само робите. Докато беше жив, Секст Юлий я посещаваше съвсем рядко, но смъртта му силно я покруси. Не знам в последните няколко години изобщо да са се виждали с Гай Юлий, пък и Марция не се разбира нито с Аврелия, нито с Клавдия. Нито с внуците си, както забелязвам.
— Тъкмо това имам предвид, мамо. Тя е толкова закостеняла, че каквото и да сториш, не можеш да й угодиш. Познавам я! Нали тя се грижеше за нас, преди да се появиш ти.
— Може и така да е, но двете с нея се разбираме чудесно. Винаги сме се разбирали. Бяхме приятелки много преди да се омъжа за баща ти. Нали тя ме препоръча на Луций Корнелий за съпруга. Следователно най-малкото има задължения към мен. Ако отида да живея при нея, поне ще има кой да се нуждае от мен. Ще си имам занимания, при това полезни някому, и дори няма да й се чувствам излишно задължена. Мисля, че щом се отърся от преживяния шок, в компанията на Марция ще се чувствам по-добре, отколкото където и да било другаде. — Личеше си, че Елия говори напълно убедено.
Това решение на въпроса можеше да бъде посрещнато единствено с признателност от страна на Помпей Руф и семейството му. Макар че никой в къщата не би отказал подслон на изоставената Елия за постоянно, когато се разбра, че един ден ще си замине, всички я наобиколиха с искрено внимание.