— Е, горката няма да познае бял ден с баща ми — отсъди мрачно Корнелия Сула. — Не знам досега да е направил някоя жена щастлива.
— Не говори такива неща, Корнелия!
— О, мамо, крайно време е да се примириш, че съм пораснала! Вече сама гледам дете! И познавам баща си много по-добре от теб, защото никога не съм го обичала така, както го обичаше ти! Все пак аз съм плът от неговата плът и само при тази мисъл ме побиват тръпки. Баща ми е чудовище. А жените само го подтикват да го доказва. Родната ми майка се самоуби и колкото и да ме убеждават, никога няма да повярвам, че причината не е била в баща ми.
— Това е въпрос, на който никога няма да намериш отговора, Корнелия, затова по-добре не мисли за него — посъветва я с гробовен тон Квинт Помпей.
Елия изведнъж се сети за нещо.
— Колко странно! Ако някой ме беше попитал за кого смятам, че ще се ожени Луций Корнелий, веднага бих отвърнала: за Аврелия!
Корнелия кимна в съгласие.
— И аз бих казал същото. Двамата толкова си допадат. Козината различна, нравът — един и същ. — Тя вдигна рамене и злобно добави: — Това е то, същински вълци са и двамата.
— Не се сещам някога да съм се запознавала с Цецилия Метела — подхвърли Елия, за да не даде повече повод на дъщеря си за подобни изказвания. — Дори когато преследваше мъжа ми, нямах представа що за човек е.
— Вече не е твой мъж, мамо! Стана неин.
— В интерес на истината никой не може да твърди, че я познава — обади се Помпей, който също гледаше как да успокои Корнелия. — След онази забежка, колкото и невинна да се е оказала в крайна сметка, Марк Емилий я е обрекъл на същински затвор. Имат две деца, момче и момиче, но и тях никой не познава. И майка, и деца са пълна загадка за римските клюкари. А откакто Марк Емилий си отиде, вдовицата му изчезна съвсем от чуждите погледи. Затова и целият град е толкова любопитен. — Той подаде чашата си на роба да му долее вода. — По някаква случайност днес е денят, в който й се позволява да напусне траура си. Още една причина по улиците да се подхвърлят какви ли не предположения.
— Сигурно много я обича — каза Елия.
— Глупости! — възрази Корнелия Сула. — Баща ми не обича никого.
След като остави Елия сама, Сула невъзмутимо продължи пътя си надолу по Кливус Виктория. Скоро обаче цялото му самочувствие се смачка под тежестта на неизлечимата болка и той изпадна в познатите си мрачни настроения без надежда да се отърси от тях. Затова реши да си го изкара още повече върху твърде добричката и още по-досадна Елия и сякаш случилото се й беше малко, още на другата сутрин отиде да посети приятеля си Метел Пий. Доколкото изобщо някога се бе интересувал от вдовицата на Скавър, Сула вече не помнеше нищо от чувствата си. Далматика му беше напълно безразлична, но чрез нея той щеше да накара Елия да страда. Разводът му се струваше недостатъчен; вече беше забил ножа в сърцето на бившата си жена, сега му трябваше и здраво да го развърти, та раната никога да не зарасне. Какво по-добро решение от това да се ожени веднага за друга, да убеди цял свят, че е напуснал Елия заради красивите очи на Далматика? „Тия проклети жени — размишляваше Сула, докато вървеше по улицата, — са ме преследвали още от времето, когато бях младо момче. Още щом се отказах да продавам услугите си на мъжете, те се нахвърлиха с цялата си ярост върху мен, за да ме разкъсат на части. Тогава си казвах, че са глупави и доверчиви, че представляват лесна плячка за ловец като мен. Но плячката се оказах самият аз. Превърнах се в тяхна жертва. На Никополис и Клитумна им го върнах, както заслужаваха, Юлила сама посегна на живота си. Но да се убие Елия е твърде опасно. А разводът не й стига. Тя и без това го очакваше от години.“
Завари Прасчо в интересен разговор с новия квестор Мамерк Емилий Лепид Ливиан. Това, че двамата бяха заедно тъкмо в този момент, беше един от поредните подаръци на съдбата. Сула и без това не се съмняваше в благосклонността на Фортуна?
В това Мамерк и Прасчо Младши да бъдат близки нямаше нищо изненадващо, още по-малко осъдително. Но Сула навяваше толкова скръб и страх със самото си появяване, че в присъствието му двамата приятели се чувстваха подобно на любовници, заловени посред най-приятните мигове.
Обучени на войнишки нрави, двамата станаха от столовете си и изчакаха първо новодошлият да се разположи удобно до тях, преди отново да седнат. Нито Мамерк, нито Метел знаеха какво да кажат.