— Да не сте си глътнали езиците? — попита Сула.
Метел Пий чак се стресна и нервно подскочи на стола си.
— Не, Луций Корнелий. Прости ми, но мислите ми се бяха запилели някъде д-далеч.
— Сигурно и твоите, Мамерк? — подхвърли уж шеговито Сула.
Флегматичният Мамерк, който трудно се плашеше, още по-малко от приятели, дори успя да се усмихне.
— Е, да, Луций Корнелий…
— Тогава сте уцелили тъкмо мига, когато и двамата ще дадете съвсем нова посока на мислите си — заяви властно той и другите двама наостриха уши в очакване да чуят новината.
— Искам да се оженя за Цецилий Метела Далматика — изрече с вълчата си усмивка.
— Юпитере! — изпищя смаяният Метел Пий.
— Това не беше особено оригинално, Прасчо — отвърна му Сула и като стана от стола си, се запъти право към вратата. Преди да се изгуби в атрия, се обърна към двамата. — Искам сватбата да стане още утре. Нека и двамата се замислите по въпроса и ми пратите отговора си преди вечеря. Желанието ми е да се сдобия със син, затова се разведох с жена си, неспособна да ми го роди. И все пак не ми е вече по вкуса да се женя за млади и глупави момичета. Човек на моята възраст търси сериозни връзки. Искам зряла жена, която вече е доказала плодовитостта. Цедилия Метела вече има две деца, едно от които момче. Сетих се за нея и защото — така поне изглеждаше преди години — Далматика, като че ли имаше известна слабост към мен.
Когато неканеният гост изчезна зад вратата, Метел Пий и Мамерк останаха дълго време да се гледат един друг глуповато, без да се сетят нищо да кажат.
— Юпитере! — възкликна отново Прасчо, този път по-тихичко.
— Ей на това му се вика изненада — съгласи се Мамерк, който всъщност възприе цялата сцена доста по-спокойно. Понеже нямаше претенциите да познава Сула така, както Метел Пий убеждаваше всички, че го познава, изненадите не го изненадваха.
Прасчо Младши се почеса по тила и поклати глава.
— Защо точно тя? Откакто я посетих за последно след смъртта на Марк Емилий, Далматика напълно изчезна от полезрението ми. Тя може и да ми се пада първа братовчедка, но от времето на онази тъжна афера с Луций Корнелий — бре, какво съвпадение — беше обречена на същински затвор, много по-страшен, отколкото да я бяха затворили в Лаутумиите. — Метел продължаваше да гледа в недоумение приятеля си. — Като изпълнител на завещанието ти все ще си я срещал през последните няколко месеца.
— Нека все пак ти отговоря на първия въпрос, защо точно тя. Е, предполагам, че парите й донякъде обясняват нещата — рече Мамерк. — Колкото до втория ти въпрос, наистина съм я навестявал няколко пъти след смъртта на Марк Емилий, но не толкова често, колкото ми се полагаше според поетите задължения. Когато съпругът й почина, аз още бях на бойното поле, но заради завещанието на Марк Емилий и купищата неуредени въпроси след смъртта му трябваше да се върна веднага. Тогава се видях за пръв път с Далматика. Да ти кажа искреното си мнение, младата вдовица хич не жалеше покойника. Много повече я занимаваше мисълта за децата. Естествено на мен това не ми направи много лошо впечатление. В крайна сметка възрастовата разлика между нея и Марк Емилий беше твърде голяма, за да могат истински да се сближат. Четиридесет години, нали така?
— Мисля, че нещо такова. Спомням си, че когато я омъжиха, изпитвах известно съчувствие към братовчедка си. По принцип тя трябваше да отиде за сина на Марк Емилий, но той се самоуби. На баща ми му хрумна да я даде тогава на приятеля си, въпреки възрастта му.
— Това, което ми направи най-голямо впечатление у Далматика, беше свенливостта й — продължи да разправя Мамерк. — Може и да не е било свенливост, а просто липса на всякакво самочувствие. Макар да я убеждавах, че нищо не я задържа насила в къщата й, тя така и не пожела да се покаже на улицата. Пък и къде да отиде, след като няма изобщо приятели?
— Че и откъде да има приятели? Като ти казвам, че Марк Емилий я осъди на затвор, имах го предвид съвсем буквално — отговори му Метел Пий.
— Откакто той умря — размишляваше Мамерк, — Далматика остана съвсем сама в дома му, заедно с децата и неколцина роби. Поради липсата на работа разпродадохме останалите. Когато обаче й предложих да покани тази или онази леля или братовчедка да живее у дома й, Далматика се оказа доста притеснена. Не искаше и да чуе някой отново да я наглежда. Най-накрая се принудих да наема семейство добре образовани люде с известна репутация да живеят с нея. Тя добре разбира правилата, с които е длъжна да се съобразява една римска вдовица, особено като се има предвид някогашната й забежка; но предпочиташе да живее с непознати, отколкото с представители на фамилията. Цялата тази история е толкова жалка, Квинт Цецилий! На колко години беше братовчедка ти, когато се влюби в Луций Корнелий? На деветнайсет или бъркам? Тогава мъжът й беше на шейсет!