Прасчо вдигна рамене.
— В брака има винаги известна доза късмет, Мамерк; или случваш на партньор, или не. Погледни мен например. Женен съм за по-малката дъщеря на Луций Крас Оратор, чиято голяма сестра има вече трима синове. Докато моята Лициния продължава да стои бездетна; и то не е, защото не сме се старали, имаш думата ми! Вече се замисляме дали да не поискаме някой от племенниците й за осиновяване.
Изведнъж Мамерк сбърчи вежди, сякаш беше осенен от идея.
— Знаеш ли какво ти предлагам. Защо ти не направиш като Луций Корнелий! Веднага се развеждаш с Лициния, задето не ти е родила дете, и се оженваш за братовчедка си Далматика.
— Не, Мамерк, няма да стане — поклати главата Прасчо. — Твърде съм привързан към жена си, за да я оставя.
— Тогава трябва да се замислим сериозно за предложението на Луций Корнелий?
— О, да, разбира се. Луций Корнелий може и да не е богат, но у него има нещо изключително важно в днешни времена: той се е родил велик човек. Братовчедка ми Далматика вече имаше случай да споделя леглото на един велик човек, редно е да я представим на друг. Луций Корнелий тепърва започва своето издигане в обществото, Мамерк. Всъщност не знам откъде ми е дошла подобна идея, след като един консул няма какво практически повече да гони. Но той ще продължи напред! Сигурен съм, че ще го стори. Той не е нито Марий, нито Скавър, ала съм сигурен, че ще успее да затъмни славата и на двамата.
При тези думи на домакина си Мамерк на свой ред стана да си ходи.
— Щом е така, най-добре веднага да навестим Далматика. Редно е да чуем и нея какво ще каже по въпроса. Във всеки случай сватбата не може да се състои точно утре.
— Защо не? Вече би трябвало отдавна да е излязла от траура си!
— Нищо подобно. Колкото и да ти изглежда странно, траурът й приключва тъкмо днес — осведоми го Мамерк. — Ето защо ще бъде твърде подозрително да се омъжи още на другия ден. След няколко седмици ще е най-добре.
— Не, сватбата трябва да стане утре на всяка цена — възрази му горещо Метел. — Ти още не си опознал Луций Корнелий така, както го познавам аз. Досега не се е родил човекът, който повече от него да заслужава уважението ми, но на Луций Корнелий не може да се противоречи, Мамерк! Ако решим, че бракът между двамата с Далматика е възможен, то трябва да го сключим, когато той иска.
— Чак сега се сещам нещо, Квинт Цецилий. Последния път, когато се видях с Далматика — преди двайсетина дни, — тя сама попита за Луций Корнелий. Разбираш ли, за цялото това време тя не е питала за друг; дори за теб, нейния най-близък роднина.
— Е, когато беше на деветнайсет, братовчедка ми със сигурност беше влюбена в него. Нищо не пречи любовта й да не я е напуснала и досега. Жените имат по-различно мислене от нас; за тях подобна сляпа преданост има огромно значение — рече Прасчо като човек, който е опознал всички тайни на живота.
Когато двамата неочаквани гости потропаха на вратата на Марк Емилий Скавър и се срещнаха с младата му вдовица Цецилия Метел Далматика, братовчед й със собствените си очи се убеди в правотата на Мамерк. Далматика беше не просто свенлива, тя се беше превърнала в същинска малка мишка. И все пак доста привлекателна, при това любезна и благодушна. Понеже беше твърде зает с други неща, Метел дори не се замисли как ли би се чувствал сам, ако на седемнайсет му предложеха за съпруга шейсетгодишна старица. Жените винаги правеха това, което искаха мъжете, пък и един шейсетгодишен мъж винаги има много повече за даване, отколкото жена, прехвърлила четиридесет и петте. Обзет от подобни размишления, Прасчо се вживя в ролята на патерфамилиас и взе думата да обясни целта на посещението:
— Далматика, днес двамата с Мамерк Емилий приехме от твое име официално предложение за брак. И двамата силно ти препоръчваме да се довериш на избора ни, макар че, разбира се, ти си в положение сама да определяш кое е добро за теб и кое — не. — Метел Пий нарочно говореше с такива патетични фрази. — Не забравяй, че покойният ти съпруг беше принцепс сенатус, че ти е оставил две деца, за които трябва да се грижиш. Затова сме на мнение, че отправеното ти предложение е най-доброто, за което можем сами да помислим.
— И кой е мъжът, отправил ми своето предложение, Квинт Цецилий? — попита тихичко Далматика.
— Консулът Луций Корнелий Сула.
Изведнъж лицето на вдовицата засия от щастие; потъмнелите й сиви очи ненадейно заблестяха като истинско сребро. Без дори да се усети какво прави, Далматика вдигна ръце над скута си и радостно ги плесна.