— Приемам! — рече задъхано тя, да не би двамата й попечители изведнъж да се откажат от намеренията си.
Те пък само мигаха и се чудеха какво да кажат. И двамата седяха готвили повече време да я убеждават и сега не знаеха как да продължат.
— Той държи да се ожените утре — рече най-накрая Мамерк.
— О, ако иска, може и още днес!
А сега какво да кажат?
Мамерк все пак се опита да представи нещата в по-сериозна светлина:
— Ти си много богата жена, Далматика, а ние още сме нямали случай да обсъдим с Луций Корнелий финансовите въпроси, най-вече полагащата ти се зестра. Мисля, че доколкото гледа на нещата, богатството ти не е от първостепенно значение. За Луций Корнелий е достатъчно да знае, че жена му не е бедна, пък какво точно представлява състоянието й не е толкова важно. Това, което ни съобщи той, бе, че се е развел с предишната си жена, защото не може да има дете от нея. Предпочитал обаче да не се обвързва с младо момиче, а с благоразумна жена, доказала способностите си на майка… Така де, по възможност жена, която вече има деца.
Подобно сухо изложение на фактите накара блясъкът в очите на Далматика донякъде да угасне, но тя побърза да кимне в разбиране, макар и да не каза нищо.
Оттам нататък Мамерк затъна в безбрежните блата на семейните финанси.
— Разбира се, повече не би могла да живееш в дома на предишния си съпруг. Къщата става автоматически собственост на малкия ти син, а с грижите по поддържането й се заемам аз като изпълнител на завещанието. Предлагам сама да се обърнеш към семейството, в чиято компания живееш. За нас ще бъде чудесно, ако те се съгласят да обитават къщата до пълнолетието на сина ти, който да поеме стопанисването на бащините имоти. Онези роби, които не искаш да те последват в новия ти дом, могат и занапред да останат в домакинството на живеещите тук. Къщата на Луций Корнелий обаче е доста по-скромна от тази на Марк Емилий и не бих се учудил, ако ти заприлича на килия.
— По-скоро тази тук ми прилича на килия — рече Далматика с известна ирония.
— Едно ново начало би означавало и нов дом — взе отново думата Метел Пий, за да помогне на Мамерк. — Ако Луций Корнелий даде съгласието си, можем веднага да намерим друга къща с подобни размери. В крайна сметка и двамата с него заемате високо място в римското общество. По принцип твоята зестра представлява сумата, която ти завеща навремето покойният ти баща, чичо ми Далматик. Ти можеш да се разпореждаш и със значителното наследство, което ти е отредил Марк Емилий, макар то да не може да се счита за зестра. Все пак в името на твоя личен интерес двамата с Мамерк Емилий ще се погрижим всичко твое да си остане твое. Не мисля, че ще бъде разумно да оставяш Луций Корнелий да се разпорежда с парите ти.
— Както желаете — вдигна рамене Далматика.
— Тогава не ни остава нищо друго, освен да попитаме Луций Корнелий съгласен ли е с нашите изисквания. Ако всичко е наред, можем да насрочим сватбената церемония за утре в шест часа след изгрев-слънце, на това място. Докато не ви намерим по-подходящо жилище, ще се преместиш в дома на Луций Корнелий — довърши с условностите Мамерк.
И понеже Луций Корнелий се съгласи с всички поставени от двамата попечители условия, без дори да промени изцяло безразличното си изражение, двамата с Цецилия Метела Далматика сключиха брак точно в шестия час на другия ден. Обредът бе извършен от самия Метел Пий, Мамерк играеше ролята на свидетел. Всички излишни усложнения бяха спестени; кратката церемония — Сула нямаше да допусне втори път грешката да сключи конфареацио — скоро приключи и двамата младоженци се запътиха към къщата на съпруга, придружени от двете деца на Далматика, Метел Пий, Мамерк и тримата роби, с които невестата не бе пожелала да се раздели.
Когато Сула грабна новата си жена да я пренесе през прага на дома си, Далматика потръпна в неприятно усещане. Лекотата, с която мъжът й изпълняваше за трети път добре заучения жест, не я зарадва никак. Мамерк и Метел Пий бяха поканени да изпият по чаша вино, но си тръгнаха толкова бързо, че новият иконом Хризогон, който развеждаше децата и възпитателя им из къщата и ги запознаваше с новото им жилище, дори не успя да ги изпрати, както повеляваше учтивостта. Другите двама роби стояха в единия край на перистила и се чувстваха като изгубени деца в чуждия дом.
Младоженците бяха оставени съвсем сами в атрия.
— Е, жено — рече без всякакви церемонии Сула, — случи ти се пак да се омъжиш за стар мъж. Писано ти било и два пъти да бъдеш вдовица.