Далматика изгледа Сула с недоумение, без да знае какво да му отговори.
— Ти не си стар, Луций Корнелий!
— Нали, само на петдесет и две… Когато жена ти още няма трийсет, това си е чиста проба старост.
— В сравнение с Марк Емилий ти си същински младеж!
Сула отметна глава и бурно се засмя.
— Има само едно място, където подобна забележка може да се провери — рече той и грабна повторно Далматика на ръце. — Днес няма да вечеряш, жено! Време е за лягане.
— Но децата! Нова къща…
— Вчера, след като се разведох с Елия, си купих и нов иконом. Много оправен тип. Казва се Хризогон и е мазен грък от най-гнусната порода. Достатъчно е да разберат, че господарят им ще ги разпъне на кръст за всеки пропуск, и можеш да разчиташ на тях. — Сула присви устни. — За децата ти ще се грижат добре. Хризогон ще има дълго време да ми се подмазва.
Още щом положи новата си съпруга на брачното легло, Сула доби ясна представа в какво са се изразявали съпружеските й отношения с покойния Скавър. Щом той я пусна, Далматика скочи като ужилена и бръкна в сандъка с дрехи, който робите бяха оставили преди малко в спалнята, и извади прилежно сгънатата си нощница. Докато я гледаше и не можеше да повярва на очите си, Далматика му обърна гръб, отпусна горния край на кремавата си, вълнена роба и след като я захвана здраво под мишница, успя да провре глава през дупката на нощницата и без да показва нищо от прелестите си — да се преоблече. Досега беше облечена като за през деня, вече беше готова за нощта. Във всеки случай той не можа да зърне нищо от тялото й!
— Я сваляй проклетата дрипа! — не издържа и се обади зад гърба й.
Далматика се обърна към него и усети как дъхът й секва.
Сула беше чисто гол и бялата му кожа чак грееше на светлината на маслените лампи. Гърдите и коремът му се криеха под гъсти косми, оцветени със същото русо — червеникаво като косата му. Там, където възрастта трябваше да го е наказала с шкембенце, коремът му бе плосък и стегнат като на младеж, а гърдите му, вместо да увиснат, се пъчеха със здравите си мускули.
Навремето Скавър прекарваше цели часове да бърника под дрехата на жена си, да я щипе по гърдите и да прокарва пръсти между краката й, преди пенисът му най-сетне да се приготви за работа. Неговият си оставаше и досега единственият мъжки полов орган, с който Далматика бе влизала в контакт; но който така и никога не беше виждала. Скавър си оставаше старомоден римлянин и се опитваше да ограничава до крайност сексуалната си свобода в леглото. Така поне се държеше със законната си съпруга, за да я учи и нея на скромност и да не й дава повод за взискателност; това, че в обятията на други се държеше много по-разкрепостено, на Далматика не й беше съдено някога да разбере.
Докато изведнъж младата жена се запознава със Сула, патриций до мозъка на костите си, държащ не по-малко от покойния Скавър на добрите аристократични обноски, но въпреки това готов да се покаже, както го е майка родила, и да размаха гордия си, твърд и голям член, все едно иска да замести бронзовата статуетка на Приап в кабинета на Скавър. Далматика беше достатъчно добре запозната с физиологическите различия у мъжа и жената, защото за целта във всеки римски дом стояха изложени подходящи произведения на изкуството. Голи мъже с щръкнали гениталии можеха да се забележат по задължителните статуи на Хермес, по свещниците и краката на мебелите, дори по фреските по стените. Но като че ли досега чудесата от картините нямаха никаква връзка с половия живот в семейството. Далматика трябваше да споделя леглото си със съпруг, който никога не смееше да й се покаже и който въпреки зачеването на две деца едва ли би могъл да се съревновава с качествата на легендарния Приап, надничащ от кажи-речи всеки ъгъл в просторната къща.
Когато преди толкова много години Далматика за пръв път бе видяла Луций Корнелий Сула, той буквално я беше зашеметил. Дотогава не й се беше случвало да срещне друг мъж, толкова красив, толкова здрав и силен и в същото време… толкова женствен. Това, което тя беше изпитала в онзи миг, а и по-късно, докато го преследваше с недоизказаното си обяснение в любов и му слагаше прът в колелата, не беше свързано точно с плътта; тогава Далматика вече беше омъжена жена, бе имала случай да се докосне до чуждата плът и я беше смятала за най-маловажната и най-малко привлекателната подробност в нечии любовни отношения. Увлечението й към Сула си оставаше все още платоническо; за нея любимият беше повече от въздух или пясък, отколкото от плът и кръв. Далматика се бе научила да броди като призрак из улиците на Рим, да се крие по входове и зад колони и да поглъща отдалеч красотата на своя Луций Корнелий. В мечтите си тя усещаше много повече горещите му целувки, отколкото коравия му член, затова и копнежът по него можеше спокойно да мине за романтично занимание. Това, което Далматика искаше от Сула, бе да се признае за неин пленник, да я моли за милост, да й служи предано, прегърнал краката й и изливащ любовта си в потоци от горестни сълзи.