Выбрать главу

Най-накрая Далматика се беше сблъскала със съпруга си Скавър, който промени живота й. Единствена остана непокътната моминската й любов.

— Ти се превърна в посмешище за цял Рим, Цецилия Метела Далматика — беше й говорил в онзи паметен ден Скавър с глас, студен и безизразен. — Но което е много по-лошо, успя да направиш и мен на посмешище. В целия град няма човек, който да не ми се подиграва, на мен, първия сред римляните. Крайно време е това да спре. Ти си позволи да мечтаеш, да въздишаш и да се излагаш по най-жалък начин заради човек, който при това не ти е дал и най-малкия повод да вярваш в споделеността на безсмислените си чувства; заради човек, който нехае за теб и глупавото ти ухажване и когото аз се видях принуден незаслужено да накажа, за да защитя собствената си чест и достойнство. Ако не беше ти да се изправиш така безразсъдно между нас, този човек сега щеше да заема полагащото му се място на римски претор. Така че няма да преувелича, ако ти кажа, че благодарение на женската си глупост и слепота ти провали два живота — на законния си съпруг и на напълно непознат човек, който с нищо и за нищо не ти е виновен. Това, че не наричам и самия себе си невинен, се дължи на слабостта ми да толерирам толкова дълго време жената, позоряща името и семейството ми. Надявах се обаче ти сама да прогледнеш с моите очи и да забележиш в каква ужасна каша се забъркваш; това беше единственият начин да докажеш пред римското общество, че ненапразно си наследница на една от големите фамилии в града и ненапразно си се омъжила за принцепс сенатус. Уви, времето доказа, че ти си оставаш една безмозъчна глупачка, а единственият начин да се оправя човек с безмозъчните глупачки е да им попречи веднъж завинаги да показват глупостта си пред околните. От днес нататък ти няма да напускаш дома ми по абсолютно никакъв повод и причина. Дори на сватби и погребения няма да присъстваш, какво ли остава за посещения у приятелки или ходене на пазар. Не само това, но няма да позволя и ти да приемаш гостенки в къщата ми. Вече съм се убедил, че за нищо не мога да ти имам доверие. Нека ти кажа накрая, че на раменете си носиш една празна тиква и че човек с моето достойнство и обществен авторитет трябва да си скубе косите от яд, задето те е взел за съпруга. Сега си върви в стаята.

Разбира се, колкото и да наричаше жена си недостойна за един принцепс сенатус, Скавър не се отказваше от услугите й в леглото. Времето обаче си казваше думата и той все по-рядко търсеше тялото на жена си в тъмното. Когато Далматика роди син, мъжът й престана да я вини за всичко, което не вървеше в семейството, но най-вероятно от страх Скавър така и не й върна отнетата свобода. Затова на бедната и изоставена съпруга не й оставаше друго, освен в безкрайните часове на скука и самота да мечтае още по-горещо за изчезналия Сула, да си повтаря, че още го обича; и то с все същата девическа душа, която упорито не желаеше да остарее.

Дори сега, когато наблюдаваше голия Сула пред себе си, Далматика не усещаше никакво плътско желание към него. Това, заради което бе изгубила дъха си, бе неземната му красота и невероятната му мъжественост. И в същото време изпитваше разочарование, че разликата между Скавър и Сула се оказва много по-несъществена, отколкото се бе надявала. Красотата и силата, това различаваше един от друг двамата съпрузи, които тя щеше да има в живота си. Но иначе не беше Сула човекът, който щеше да коленичи в краката й, за да плаче с горестни сълзи за любовта й! Не тя щеше да властва над нея, а той — над нея. И Далматика вече усещаше как огромният му таран блъска по портите на крепостта й.

— Свали този парцал, Далматика — повтори Сула.

Тя веднага съблече нощницата си, подобно на дете, заловено на местопрестъплението и готово с всичко да угоди на разгневения си родител. Щом видя тялото й, Сула кимна доволно и се усмихна.

— Красива си — рече той и в гласа му се доловиха неочаквано меки нотки. Приближи се до Далматика, пъхна еректиралия си член между краката й и я притисна до себе си. Още при първата им целувка Далматика изведнъж се усети жертва на усещания, каквито досега не й беше съдено да познае. Чак сега тя разбираше какво означава да се докосва до мъжко тяло, до мъжки устни, до нечий пенис; да усеща нечии ръце да мачкат плътта й. За пръв път дъхът й усещаше сладостта от чистото мъжко тяло, нежния дъх на младата кожа, напомняща на малките й деца.