Сула подмина Нола с четирите си легиона. Единственото, което стори, бе да прати легата Метел Пий Прасчо до командващия легиона от обсадата. Преторът Апий Клавдий Пулхер не биваше за нищо на света да разваля обръча около града, и така до мига, в който Нола поиска мир. Апий Клавдий беше упорит човек, а пък и жена му наскоро си беше отишла, та нямаше защо да бърза да се връща в Рим. Той просто кимна и пратеникът Прасчо се забърза обратно при началника си.
В края на третата седмица от месец май Сула се озова пред Екланум. Градът се намираше по Апиевия път, в земите на хирпините. Според римските източници на информация хирпините отдавна били започнали да съсредоточават силите си в областта; крайно време беше Сула да сложи край на действията им. Щом хвърли поглед на крепостните стени, на устните му се появи вълчата усмивка. Стените бяха и високи, и добре укрепени, но имаха един голям недостатък — бяха от дърво.
Понеже знаеше, че хирпините вече са поискали помощ от водача на луканите Марк Лампоний, Сула реши да премине към активни действия веднага, без дори да строи лагер. Още щом легионите му се изправиха срещу Екланум, той прати трибуна Лукул да поиска от местните жители да се предадат. От града отговориха с въпрос — молба: дали уважаемият Луций Корнелий Сула би бил така добър да остави на жителите на Екланум двайсет и четири часа, за да обсъдят въпроса на спокойствие?
— Искат да печелят време. Явно се надяват до утре Лампоний да им прати подкрепления — обясни Сула на Прасчо Метел и Лукул. — Ще трябва да се заема с този Лампоний. Трябва да сложим край на безчинствата му в Лукания. — После се обърна към Лукул: — Луций Лициний, ти ще отнесеш отговора ми до обсадените. Ако искат да размислят, давам им всичко на всичко един час. В това време ти, Квинт Цецилий, ще събереш, колкото хора ти трябват, и ще обиколиш всички къщи наоколо в търсене на дърва и зехтин. Ще струпаш дървата около всяка от градските порти и ще ги полееш обилно със зехтина. Нека четирите ни катапулти бъдат насочени срещу портите. Щом си готов, започваш стрелба по стените и палиш дървата. Сигурен съм, че и зад крепостните стени целият град е построен от дърво. Екланум ще изгори като факла.
— Ами ако всичко е готово след час? — попита Прасчо.
— Тогава започваш да палиш — нареди му Сула. — Хирпините се държат непочтено с нас. Защо ние да не им отвърнем със същото?
Понеже дървото, от което местните бяха издигнали защитните си стени, беше старо и добре изсъхнало, крепостните съоръжения бързо пламнаха. Екланум избухна в пламъци. Портите се разтвориха широко и паникьосаните хирпини хукнаха да се спасяват на полето и да молят за пощада.
— Избийте ги и оплячкосайте всичко — заповяда Сула. — Време е италийците да разберат, че от мен милост не бива да чакат.
— А жените и децата? — попита за всеки случай Квинт Хортензий, другият изборен трибун в армията.
— Какво, да не би да не ти стиска, адвокате площаден? — изгледа го подигравателно началникът му.
— Не разбираш правилно въпроса ми, Луций Корнелий — отвърна му невъзмутимо Хортензий. — Точно аз няма да заплача за съдбата на някакви си хирпински варвари. Но понеже наистина съм площаден адвокат, редно е да попитам дали всичко съм разбрал правилно. Така поне знам, че няма да ме хокаш след това.
— Никой не бива да оцелее — потвърди заповедта си Сула. — И все пак кажи на хората си, че могат първо да се възползват от жените, докато са живи, пък след това да ги убият.
— Толкова ли не ти се искат роби за продан? — зачуди се Прасчо, който разсъждаваше практично.
— Италийците не могат да бъдат смятани за чужди военнопленници. Мога да задигна всичко от домовете им, но тях самите за роби не мога да продам. По-добре да ги избием.
От Екланум свърна на юг по Апиевия път и бързо изведе войските си пред Компса, втората голяма крепост на хирпините. Подобно на злощастната си посестрима и Компса се защитаваше със стени от дърво. Новините обаче се оказаха по-бързи от краката на Сулановите легионери и когато римската армия се появи пред града, на портите му вече чакаха всички градски магистрати. Този път Сула предпочете да се покаже благосклонен. На Компса й се размина кървавата баня.