От превзетия по мирен път град пълководецът прати вест до Катул Цезар в Капуа и му нареди да прати два легиона в Лукания под командването на братята Авъл и Публий Габиний. Заповедта им беше да отнемат всички градове от ръцете на Марк Лампоний и да освободят Попилиевия път чак до Региум. Докато пишеше нарежданията си, се сети за още един човек, който можеше да се окаже полезен; добави в послеписа, че в експедицията срещу луканите Катул трябва да включи и младшия легат Гней Папирий Карбон.
Докато беше в Компса, Сула на свой ред получи две послания. В едното го уведомяваха, че след тежък и съпроводен с големи загуби общ щурм Херкулан най-сетне е бил превзет два дни преди юнските иди. В кървавото сражение бил паднал самият Тит Дидий.
— Накарайте херкуланци да платят за Дидий — отговори Сула на Катул Цезар.
Второто писмо идваше от обратната посока — от Апулия, където беше пристигнал Гай Косконий.
„След неочаквано приятно и безопасно пътуване стоварих легионите си в областта на солените лимани, близо до рибарското селце Салапия точно петдесет дни, след като напуснахме Путеоли. Всичко вървеше точно както го бяхме предвидили по план. Слязохме от корабите посред нощ, никой дори не ни усети и призори нападнахме селището. За броени минути го сринахме със земята. Лично се уверих всичките му жители да бъдат избити, така че самнитите да не научат за пристигането ни.
От Салапия се насочих към Кана, която превзех без бой. Щом се оправих с нея, намерих брод през река Ауфидий и се придвижих към Канузиум. Петнайсетина километра нагоре по пътя се сблъсках с голям самнитски отряд начело с Гай Требаций. Сражението не можеше да бъде избягнато. Понеже разполагах с много по-малочислени сили, а и теренът ми пречеше да се разгърна, сражението се оказа кърваво и аз изгубих доста от войниците си. Требаций обаче също понесе загуби. Реших да се прибера в Кана, преди самнитите да са ни ударили повторно, затова строих легионите си и ги преведох обратно през реката. Требаций ме следваше по петите. Тогава ми хрумна каква тактика да приложа и като накарах войниците си да се разбягат уж в паника пред противника, събрах всичките си сили зад един хълм при бреговете на Ауфидий. Това се оказа успешно. Уверен в превъзходството си, Требаций се зае на свой ред да пресича реката, без да поддържа добре редиците на легионите си. Моите хора бяха запазили спокойствие и само чакаха случай да се хвърлят повторно в сражение. Описахме широк кръг и се нахвърлихме върху Требаций, докато войската му още не бе излязла от реката. В резултат на това римската армия удържа категорична победа. Имам честта да ти съобщя, че при водите на Ауфидий загинаха не по-малко от петнайсет хиляди самнитски войници. Требаций заедно с малцината оцелели се измъкна по посока на Канузиум, който предварително е бил готов за обсада. Вече съм го обкръжил, от всички страни.
Оставих пет кохорти, включително и ранените си войници под стените на Канузиум и им сложих за началник Луций Лукцей. Останалите петнайсет кохорти взех със себе си и продължих в северна посока, към земите на френтаните. Аскулум Апулиум се предаде без бой. Същото стори и Ларинум.
Докато пишех този доклад, получих новината, че Луций Лукцей е принудил Канузиум да се предаде. Следвайки получените от мен заповеди, той е плячкосал града и е избил поголовно населението му, независимо че според осведомителя ми самият Гай Требаций е успял отново да се спаси. Тъй като не разполагаме със затвор, където да задържаме военнопленниците, а, от друга страна, не мога да позволя из тила ми да се движат необезпокоявани вражи бойци, друг изход от пълното унищожение на Канузиум не виждам. Вярвам, че постъпката ми няма да срещне твоето неодобрение. От Ларинум продължавам своя поход срещу френтаните. Чакам новини за твоите действия, както и заповеди за по-нататъшните ми действия.“
Сула изчете доклада на Косконий с огромно удовлетворение и веднага извика Метел и двамата военни трибуни. Напоследък се убеждаваше, че може да разчита на тях за много неща.
Преразказа им писмото и търпеливо изчака тримата офицери да се уморят да го хвалят (никой от тях не беше подозирал за мисията на Косконий), после започна да дава новите си разпореждания.
— Време е да се разправим със самия Мутил. Ако не го изпреварим, той ще се стовари с такава сила върху двата легиона на Гай Косконий, че нищо чудно да ги избие до крак. След толкова добре свършена работа подобна участ би била най-малкото незаслужена. Доколкото мога да съдя от сведенията на съгледвачите ми, в момента Мутил изчаквал да види моите следващи ходове. От тях щяло да зависи дали ще насочи войската си срещу мен или срещу Гай Косконий. Това, на което Мутил най-много се надявал, било да продължа на юг по Апиевия път и да съсредоточа усилията си срещу Венузия, където има достатъчно въстаници, за да ми създадат главоболия през идните месеци. Ако разбере, че наистина съм тръгнал на юг, Мутил веднага ще погне Гай Косконий. За да го подлъжем, още днес ще поемем по Вия Апия. Когато се смрачи обаче, ще излезем встрани от пътя и ще използваме нощта, за да се придвижим в истинската посока. Оттук до горното течение на Вултурн са все баири и долища, но друг начин няма. Самнитската армия е разположена на средата на пътя между Венафрум и Езерния. Струва ми, че прекаляват с бездействието, но Мутил твърдо е решил да не си показва носа. Оттук до сегашното му местоположение има двеста и петдесет километра уморителен път. И все пак задачата е да стигнем при самнитите за осем дни, при това да сме готови за сражение.