Рутилий Руф сграбчи Марий за ръката и възмутено изрече на висок глас:
— Ето го и тоя! Да им се не види и на красноречието на всички тези евтини крадци на изрази! Тази епиграмка си е моя! Нова Троя, обречена на мъки и нещастия… Не си ли спомняш, Гай Марий, използвах израза в едно от писмата си до теб, когато воюваше в Галия? И проклетият му Скавър да ми я открадне! Виждаш ли какво става сега? Фразата се цитира под път и над път, само че за неин автор се смятам не аз, а Скавър!
— Таце! — сгълча го Марий, който очакваше да чуе какво ще каже нататък Марк Антоний.
— И то обречена на мъки и нещастия от неспособността на своите управители! Сега не е тайна кой беше най-неспособният администратор, нали? — Лукавите му зачервени очички се спряха на нечие неразбиращо лице на втория ред сред съдебните заседатели. — Забравили ли сте го? Нека ви освежа паметта! Преди известно време братята Лукули го изправиха пред съда и го пратиха в изгнание, лишавайки го от римското му гражданство. Говоря, разбира се, за Гай Сервилий Авгур. Когато достопочтеният римски консул Маний Аквилий, стъпи на сицилийска земя, вече четири години на острова не беше прибирана житната реколта. А бих искал да ви напомня, че на Сицилия се дължи половината от общото количество пшеница, с което се храним ние, римляните.
Отнякъде се появи Сула, който кимна на Марий и се приближи до все още хвърлящия змии и гущери по адрес на оратора Рутилий Руф, за да го попита как върви делото.
Той пренебрежително изплю:
— А, що се отнася до самия Маний Аквилий, кой знае? Съдебните заседатели са готови да се хванат и за последната поднесена им сламка, само и само да го обявят за виновен. Предполагам, че ще успеят. Той трябва да се превърне в нагледен урок как по-неблагоразумните римляни не е трябвало да се обвързват с Гай Марий.
— Таце! — повторно му се тросна Марий.
Рутилий Руф се отдалечи на почтителна дистанция и дръпна Сула да го последва.
— Ти самият вече се замисляш дали все още да поддържаш Гай Марий, нали така, Луций Корнелий?
— Тепърва имам да правя кариера, Публий Рутилий, а се съмнявам, че близостта ми с Гай Марий ще се окаже полезна.
Рутилий кимна в знак на съгласие.
— Да, това е съвсем разбираемо. Все пак, приятелю, той не го заслужава! Мисля, че трябва всички ние, които го познаваме и уважаваме, да продължим да стоим рамо до рамо с него.
От това нямаше как Сула да не го заболи, но той просто сви рамене и отвърна на удара:
— Лесно ти е на теб да го казваш! Ти вече си бил консул, успял си да постигнеш целите си! Но аз още не съм имал този шанс! Можеш да ме наричаш предател, но имаш думата ми, Публий Рутилий, че някой ден и аз ще успея! И нека боговете са на помощ на онези, които се опитат да ме спрат.
— Дори на Гай Марий, ако е сред тях?
— Дори на него.
Рутилий Руф нищо не каза, само поклати глава в израз на дълбоко отчаяние.
Сула помълча известно време, сетне добави:
— Чувам, че келтиберите създавали доста главоболия на нашия сегашен управител в Близка Испания. Долабела от своя страна е дотолкова зает с войната с лузитаните в Далечна Испания, че не можел да му помогне с нищо. Изглежда, че самият Тит Дидий ще трябва да се разходи до Испания, преди още да е изтекъл консулският му мандат.
— Това е много жалко — рече Рутилий. — Харесва ми стилът на Тит Дидий, нищо че е нов човек. Прокара смислени закони — за разлика от всички преди него, — а ето че трябва да стане от консулския стол и да отиде надалеч.
Сула засия в съучастническа усмивка.
— Да разбирам ли, че изпитваш недоверие към законодателните способности на уважавания ни първи консул Метел Непос?
— Не по-малко, отколкото ти самия, Луций Корнелий. На света още не се е родил Цецилий Метел, който да се е занимавал с друго, освен с увековечаването на собствената си власт и влияние в обществото. Двете закончета на Тит Дидий са колкото съществени, толкова и благотворни за Рим. Повече няма да се приемат закони в суматохата на плебейското събрание, трябва да минат три дни между прокарването на закона и неговата ратификация. Освен това всеки закон занапред трябва да бъде издържан като текст, а не да представлява двусмислици, които всеки може да тълкува, както си иска. Смятам, че законите на Тит Дидий са единственото хубаво нещо, случило се през годината в Сената или на Форума — заключи доволно Рутилий Руф.