Рутилий стисна още по-силно ръцете на племенницата си.
— Аврелия, синът ти е потомък на един от най-старите и знатни родове в града. От всички патрициански фамилии, само Фабиите могат да си съперничат с Юлиите, но пък и по-видните сред тях вече няколко поколения трябва да се възпроизвеждат чрез осиновявания, за да запазят достъпа си до куриатните столове. Истинските Фабии са се изродили отдавна и са станали толкова странни люде, че гледат да се крият в сянката на осиновяваните си братовчеди. Но ето, че малкият Цезар едновременно се радва на древно патрицианско потекло и притежава енергията и способностите на нов човек. За Рим той е лъч надежда, какъвто никой не е очаквал да се появи. Защото лично аз смятам, че ако Рим трябва и занапред да расте в своето величие, то той трябва да се управлява от истински благородници. Това никога не бих посмял да го кажа на Гай Марий — човек, когото обичам, но и когото горко оплаквам. В хода на своята феноменална кариера Гай Марий причини на Рим повече вреда, отколкото биха му причинили сто германски нашествия едно след друго. Законите, които той премахна, традициите, които погази, прецедентите, които създаде… Гракхите поне бяха от благородно потекло и се опитаха да решават проблемите на Рим, такива каквито ги виждаха, в дух на уважение към мос майорум, към неписаните повели на предците ни. Докато Гай Марий засегна нашите мос майорум право в сърцето и подхвърли Рим като плячка на вълците, на хищните създания, които обаче нямат нищо общо със старата вълчица, откърмила Ромул и Рем.
Широките и блестящи очи на Аврелия се бяха впили в лицето на Публий Рутилий, в погледа им се четеше необичайна напрегнатост, дори болка, заради която дори не усещаше как вуйчо й й мачка ръцете, без да се осъзнава. Най-после й се показваше лъч светлина, за който да се улови. Забуленият в облаци свят на малкия Цезар й открехваше своите тежки врати.
— Ти първа трябва да оцениш огромното значение на малкия Цезар и да го пуснеш да върви със сигурна крачка по пътеката към властта. Трябва да го изпълниш с нужната воля да успее там, където мнозина преди него се провалиха — да запази смисъла на мое майорум, да върне силата на старите традиции, а властта на старите гентес.
— Разбирам, вуйчо Публий — отвърна му Аврелия с тон, по който си личеше, че Рутилий е успял да се изрази така, както е искал.
— Добре тогава! — надигна се от мястото си той и помогна и на племенницата си да стане от пейката. — Още утре ще ти доведа един човек, в три часа през деня. Нека момчето ни чака.
И ето как детето Гай Юлий Цезар — син мина под грижите на някой си Марк Антоний Гнифон. Учителят беше родом гал, от Немавз. Дядо му бе принадлежал на племето на салувиите и се славеше като голям главорез при честите набези над елинизираните селища по крайбрежието на Трансалпийска Галия, докато двамата с малкия му син не бяха заловени от шайка разгневени масилиоти. Продаден в робство, дядото скоро се спомина, докато синът се оказа достатъчно податлив на чужди влияния, за да преживее промяната, и от кръвожаден варварски воин да се превърне в скромен домашен прислужник в гръцко семейство. Оказа се, че не му липсва ум и когато му дойде времето да се жени и да създава поколение, вече бе успял да спести достатъчно пари, за да откупи свободата си. Изборът му на съпруга се спря върху гръцка девойка от скромно семейство и въпреки смущаващия си ръст на исполин от приказките и яркочервената си коса получи съгласието на бащата. По този начин синът му Гнифон имаше късмета да отрасне в средата на свободни хора, за да докаже, че и той подобно на баща си е склонен да се образова.