Вечерта, докато се разхождаше из двореца, го настигна Гордий, кападокийският му тъст, който само сложи ръка на устните си и с жест му обясни, че възможно най-бързо двамата трябва да се срещнат горе на покрива. Нощният въздух блестеше пред очите им със сребърните оттенъци на месечината, вятърът рошеше лунната пътека в залива, силуетите на стражата се чернееха като зейнали отвори в плътта на майката — земя, сякаш всеки момент от недрата й ще изскочи всемогъщият мрак и ще погълне светлината, която слънчовата сестра пръскаше по небето. Дворецът се издигаше в средата на малък полуостров и оттатък провлака, който като човешка шия го свързваше със сушата, градът спокойно спеше своя празен сън. Сянката на крепостните стени, които го обграждаха, безмълвно се зъбеше на белезникавите пясъци по брега.
Царят и Гордий застанаха точно на средата между две от наблюдателниците на двореца, седнаха на плочките, за да се скрият зад каменния парапет, и зашепнаха толкова тихо, че дори и птиците не можеха да ги чуят.
— Този път Лаодика беше убедена, че няма да се върнеш, Велики — заговори Гордий.
— Наистина ли? — рече с вледеняващ тон Митридат.
— От три месеца си има любовник.
— Кой?
— Братовчед ти Фарнацес, Велики.
А така! Хитра лисица беше тази Лаодика! Няма да си избере кой да е, ами един от малкото мъже в рода, които можеха да се надяват на престола, без да се притесняват от законните претенции на непълнолетните царски синове. Фарнацес беше син на един от братята на Митридат V и на една от сестрите му. И по бащина, й по майчина линия кръвта му беше царска. Имаше всички изгледи за успех.
— Сигурно си мисли, че няма да науча — подметна Митридат.
— Мисли си, че малкото посветени в тайната няма да посмеят да ти кажат — обясни Гордий.
— Ами ти как така посмя?
Той широко се усмихна и зъбите му заблестяха на лунната светлина.
— Господарю мой, никой не може да измести теб от трона! Знам го още от първия път, когато те видях.
— Имаш думата ми, Гордий, че ще ти се отблагодаря, както подобава — облегна се царят на стената зад себе си и потъна в размисъл. Най-накрая добави: — Сигурно смята да ме убие съвсем скоро.
— И аз така мисля, Велики.
— Колко предани люде имам тук, в Синоп?
— Мисля, че са много повече от нейните. Тя е жена, царю, много по-жестока и коварна от мъжете. Кой би могъл да й има доверие? Онези, които са застанали на нейна страна, се надяват на издигане в йерархията, но всъщност разчитат повече на Фарнацес, отколкото на сестра ти. Предполагам, че когато той застане на престола, съучастниците му ще очакват да се отърве и от нея. И все пак повечето хора в двора не подкрепят заговора.
— Добре! Оставям на теб, Гордий, да съобщиш на всички онези, които още са ми предани, че се готви заговор. Нека бъдат готови за действие по всяко време на денонощието — нареди царят.
— Какво смяташ да правиш?
— Нека първо се опита да ме убие, пък аз ще я науча нея, дърта крава! Все пак ми е сестра. Не мога да си позволя да проливам кръвта й. Ще измисля нещо достатъчно ужасно, за да страдам и аз заради греха й.
— Велики, защо просто не ме оставиш още сега да ги арестувам двамата с Фарнацес! — едва се сдържаше да не извика на висок глас Гордий. — Ами ако те отровят! Колкото и да внимаваш с храната си, сестра ти може да ти сложи малко бучиниш или да ти пусне пепелянка в леглото. Умолявам те, остави ме да ги затворя още тази нощ! Така ще е най-лесно.
Но царят поклати глава.
— Трябват ми доказателства, Гордий — говореше той с каменно спокойствие, без нотка страх в гласа си. — Нека се опита да ме отрови. Да видим с биле ли ще бъде, или с гъби, или със змийска отрова… Сама ще си избере, пък да я видим как ще ми я поднесе.
— Царю, царю! — повтаряше тъстът му.
— Няма от какво да се тревожиш, Гордий — успокои го Митридат. — Никой не знае — дори и Лаодика, — че през онези седем години, които прекарах да се крия от отмъщението на майка си, се имунизирах срещу всички отрови, познати на човечеството — дори срещу такива, за които само аз знам. Ако на света има човек, който да твърди, че разбира от отрови, това съм аз. Да не мислиш, че всички тези белези по тялото ми са от ножове на убийци? Не! Това са следи от змийски ухапвания, Гордий, за да съм сигурен, че никой от роднините ми няма да успее да ме премахне с отрова — най-удобния за пред хората начин.