— Добре сега, Цезаре, какво ще кажеш? — попита го настойчиво Марий.
Но на въпроса му момчето отговори с мълчание; още щом му обявиха така тържествено бъдещето, Цезар сведе упорито поглед и дори не ги поглеждаше.
— Какво ще кажеш? — повтори Марий; малко му трябваше да се ядоса.
Светлите очи на малкия Цезар се впериха този път в лицето на баща му.
— Дали съм се заблудил, татко, или беше уговорен бракът ми с дъщерята на богатия Гай Косуций?
Бащата отново се изчерви и сви до болка устни.
— Вярно е, че обсъждахме брака ти с дъщерята на Косуций. Но не сме стигали до никакви твърди уговорки, а предложението на Гай Марий ми се струва много по-привлекателно. Един баща може само да се радва на подобно бъдеще за сина си.
— Нека преценя — рече младият Цезар, сякаш изобщо нещо зависеше от него. — Като фламен Диалис нямам право да гледам трупове, не мога да се докосвам до предмети от желязо — като се почне с ножиците и бръснача и се стигне до меча и копието. Не мога да нося никакъв възел върху себе си, не мога да се докосвам до коза, до кон, до куче, до бръшлян, не мога да ям сурово месо, пшеница, квасен хляб, боб и леща. Не мога да се докосвам до кожа, заради която специално е било одрано животно. И в същото време имам да изпълнявам цял куп интересни задължения. Така например на празника Виналия обявявам началото на годишния гроздобер. Или пък водя овцете за церемонията суоветаврилия. Мета пода в храма на Юпитер Оптимус Максимус. Когато човек умре, отивам да се погрижа за ритуалното пречистване на къщата му. Да, цял куп от интересни по-интересни неща!
Тримата възрастни го слушаха, без да разбират по тона му дали говори сериозно, или се подиграва.
— Какво ще кажеш? — попита го за трети път Марий.
Сините очи се взряха в неговите. Толкова приличаха те в този момент на очите на Сула, че Марий чак потръпна вътрешно. Все едно заклетият му враг бе застанал пред него.
— Какво ще кажа ли?… Благодаря ти, Гай Марий! За мен е чест, че отдели от своето скъпоценно време, за да се погрижиш за бъдещето ми. — Момчето говореше, без да влага каквото и да е чувство в думите си, но и без да предизвиква излишно полуделия консул. — Мисля, че ясно разбирам на какво се дължи този интерес към моята скромна съдба. За жреца на Юпитер тайни на този свят няма! Но нека също ти кажа, чичо, че нищо не може да повлияе на съдбата на човек такава каквато му е писана. Рано или късно всеки от нас става това, което е трябвало да стане.
— И все пак жрецът на Юпитер не може току-така да заобиколи задълженията и ограниченията, нали? — напомни му Марий, който едва сдържаше гнева си. Искаше му се да види как момчето се свива, как плаче и се моли, как се хвърля да целува краката му…
— Разбира се, че не може! — отстъпи малкият Цезар, удивен, че чичо му е могъл така да се изпусне. — Ти май вложи погрешен смисъл в думите ми, чичо. Благодаря ти напълно искрено за тази неочаквана задача, която ми възлагаш. Тя е наистина достойна за един Херкулес. — След което се обърна към баща си. — Сега ще си вървим ли вкъщи? Или ти имаш още работа с Гай Марий?
— Не, ще си тръгна с теб — отговори, без сам да знае как, Цезар и едва сега погледна към Марий. — Нали не ти трябвам повече, консуле?
— Не, защо? — вдигна рамене той и тръгна да изпрати баща и син.
— Довиждане, Луций Корнелий, скоро ще се видим — вдигна ръка Цезар. — Благодаря ти за всичко. Колкото до коня ми, той принадлежи на легиона на Гратидиан, а аз така и така нямам конюшня вкъщи.
— Не се тревожи, Гай Юлий, ще наредя на някой от хората си да се погрижи за него — обеща Цина и се запъти към храма на Кастор и Полукс. Чувстваше се в много по-добро настроение, отколкото преди разговора си с Марий.
— Мисля, че можем да оженим децата още утре — рече Марий, щом шуреят му най-сетне се сбогува с Цина. — Нищо не пречи още призори бракът да бъде сключен в дома на Луций Цина. В същия ден върховният понтифекс, колегията на понтифексите, колегията на авгурите и всички останали жречески колегии ще се съберат в храма на Великия бог, за да въведат официално новите фламин и фламинка в длъжност! Е, освещаването ще трябва да почака, Цезар Младши. Първо да свалиш детската тога, пък тогава. Така или иначе въвеждането в длъжност изпълнява всички изисквания на закона.
— Още веднъж ти благодаря, чичо — рече младият Цезар.