Досега никой от родителите му не беше вникнал в душата на сина си, за да знае какви бури бушуват в нея, нито пък бе имал случай да се хвали със славното си бъдеще пред приятели. Сега, докато го слушаха с какъв плам оплаква съкрушените си мечти, и Цезар, и Аврелия се чудеха как най-лесно да обяснят на момчето си, че решението вече е взето и че на него не му остава друго, освен да се примири с неизбежното. Трябваше да му покажат, че в трагични дни като тези хора като него трябва да се смятат за щастливци, задето не само са оставени живи, но дори им се осигурява едно спокойно бъдеще.
Бащата предпочете да играе ролята на строгия родител, вечно неодобряващ постъпките на сина си.
— Не ставай смешен! — рече той и повече нямаше какво да добави.
Майката се присъедини веднага към мъжа си, още повече че досега не бе познавала друг начин да се отнася със сина си. Аврелия винаги бе внушавала на малкия Цезар основните римски ценности — чувство за дълг, послушание, скромност, поставяне на другите над себе си. Уви, момчето не можеше да се похвали с нито едно от тези качества.
— Не ставай смешен! — сгълчи го на свой ред майка му и добави: — Сериозно ли мислиш, че си способен да съперничиш на Гай Марий? Никой не може да си съперничи с него.
— Аз да съпернича на Гай Марий? — Отстъпи крачка назад той. — Та аз ще отнема блясъка на неговата слава, така както слънцето отнема блясъка на луната!
— Ако наистина гледаш по този начин на привилегиите, с които те удостоява чичо ти, Гай Младши, то Гай Марий е познал с какво да те накаже. Задълженията ти на фламин ще послужат като котва за кораба на безграничните ти фантазии. Ако не друго, то поне ти е осигурено прилично положение.
— Аз не искам да ми осигуряват каквото и да е положение! — разгневи се момчето. — Искам сам да се боря за своето положение! Искам каквото положение заемам в обществото, да се дължи единствено на собствените ми заслуги и усилия! Какво удовлетворение мога да изпитам от това да ми връчат някаква служба, по-вехта от самия Рим, служба, която съм получил само защото един престарял герой иска да запази славата си непокътната?
Баща му обаче ставаше все по-навъсен.
— Не бъди чак толкова неблагодарен!
— О, татко! А как можеш ти да бъдеш толкова сляп за очевидното! Ако някой е виновен за нещо, това не съм аз, а единствено Гай Марий! Аз съм си такъв, какъвто винаги съм бил! Аз не съм неблагодарен. Просто Гай Марий ме натоварва с бреме, от което само ще се чудя как да се освободя. Той не е направил нищо за мен, заради което да му бъда благодарен! Мотивите му са подли и егоистични.
— Ще престанеш ли да се хвалиш с това, колко си бил важен? — хвана се за главата Аврелия. — Сине мой, още от времето, когато те носех в скута си, защото не можеше да ходиш, двамата с баща ти сме се опитвали да ти втълпим нещо елементарно, но изключително важно: мечтите ти са твърде грандомански, за да бъдат постигнати, амбициите ти са твърде неограничени, за да се предпазиш ти самият от тях!
— И дори да е така, какво значение има? — отчайваше се на свой ред малкият Цезар. — Мамо, ако има човек, който може да преценява тези неща, това съм аз! Нещо повече, за да преценя правилно живота си, той вече трябва да е изживян. Не можем да изричаме ей така, голи фрази за неща, които не са се случили и никой не знае как точно ще изглеждат, щом се случат! Уви, след това, което ме сполетя, нищо няма да се случи!
Цезар реши, че е крайно време да сменят тактиката.
— Гай Младши, знаеш много добре, че в цялата тази работа никой не ни пита нас какво ни се нрави и какво — не. Ти беше сам на Форума, видя с очите си какво се е случило през последните дни. Ако Луций Цина, който е действащ римски консул, смята за наложително да се съгласяваме с всяко желание на Гай Марий, то най-малкото аз бих могъл да му противореча! Не забравяй, че не си единствен на този свят; трябва да мисля за майка ти и за двете ти сестри. Гай Марий не е човекът, когото всички познавахме. Той е един болен старец с безгранична власт в ръцете си.