— Щом казваш — сви нервно устни Цезар и кимна. — Прав си, Луций Декумий. Ще открия начин да се измъкна!
Уви, още събитията от другия ден го убедиха, че подобна закана ще се окаже най-вероятно празна дума. Малкият Цезар все повече се уверяваше в какъв невероятен капан го е хванал Гай Марий. В цялото семейство не бяха мигнали от притеснение какви ли ужасии ще видят по улиците на града. От Субура до Палатина разстоянието беше голямо и Цезар се беше заел със сериозни планове откъде да заобиколят, за да си спестят грозните сцени. Синът му вече бе видял всичко сочите си, но майка му и двете му сестри щяха дълги нощи да сънуват кошмари, ако минеха през центъра на Рим. Изведнъж обаче се появи Луций Декумий, който им съобщи за голямото разчистване, извършено през нощта.
— Както разправят бардиеите, момчето ви няма да е единственият младоженец този ден — уведоми семейството той. — Гай Марий е извикал синчето си обратно в Рим, за да го ожени и него. Старият Марий не мисли кой ще гледа кървищата по улицата, но малкият Марий нищо не бива да знае. Сега и ние можем спокойно да минем по Форума. Главите ги няма, кръвта е измита, труповете са откарани далеч. Сякаш бедният младеж не знае какви ги върши полуделият му баща!
Цезар обаче го гледаше с недоумение.
— Да не би да искаш да ми кажеш, Луций Декумий, че разговаряш с тези ужасни люде?
— Разбира се, че разговарям! — отговори му с пренебрежение той. — Шестима от тях бяха, всъщност още са членове на моето братство.
— Аха, разбирам — рече сухо Цезар. — Е, да вървим тогава.
Бракът, който малкият Цезар сключи в дома на Луций Корнелий Цина с малката му дъщеря, беше под формата конфареацио, затова по никакъв повод младоженците не можеха да се развеждат. Мъничката булка — мъничка дори за годините си — не можеше да се похвали нито с особена интелигентност, нито с особен чар. Носеше няколко ката дрехи в яркочервено и оранжево и цялата беше окичена с талисмани против уроки. Това не й пречеше да си навира носа навсякъде и да създава впечатлението за ходеща кукла, пусната да забавлява гостите. Когато свалиха воала й, малкият Цезар се сблъска с едно мъничко, розово личице, обсипано с гъсти лунички, с огромни черни очи. Той изпита някакво съжаление към малката си съпруга и може би, за да я успокои, й се усмихна по най-чаровния начин, на който беше способен. За награда бузите с луничките се издуха като балони, а очите на малката Цинила заблестяха от възторг.
Обикновено родителите на седемгодишна дъщеря тепърва започваха да кроят далечни планове за кой богат римски наследник да я оженят, когато й дойде времето. Сега обаче консулът Цина и съпругата му изневиделица се оказаха за втори път тъстове и до голяма степен, без да знаят къде са попаднали, излязоха на улицата, за да придружат младоженците до Капитолия и да присъстват на религиозната церемония. Дори статуята на Юпитер като че ли не разбираше какво точно става, и се усмихваше глуповато на новия жрец и миниатюрната му жена.
На церемонията присъстваха и други младоженци. Голямата сестра на Цинила, наричана официално Корнелия Цина, беше на бърза ръка омъжена предната вечер за Гней Домиций Ахенобарб. Бързината не се дължеше толкова на условностите — голямата дъщеря да бъде омъжена преди малката, — колкото на страха на младоженеца да бъде отнесен от кървавия въртоп в града. Все пак Цина беше близък човек на Гай Марий и освирепелият консул едва ли би посегнал на неговия зет. Освен това годежът беше направен отдавна и никой нищо не можеше да каже. Малкият Марий от своя страна се беше завърнал по тъмно, за да сключи веднага на другата сутрин брак с дъщерята на Квинт Муций Сцевола Муция Терция, наречена така, за да не се бърка с двете си по-големи братовчедки. От трите брачни двойки никоя не изглеждаше особено щастлива, но това в най-силна степен важеше за сина на Марий и Муция. Те не само че се срещаха за пръв път в живота си, но дори нямаше да могат да консумират брака си. Бащата на младоженеца му беше заповядал веднага след официалните церемонии да се връща в армията, където имаше да върши работа.
Разбира се, младият Марий знаеше за жестокостите, извършени от баща му, затова се надяваше с пристигането си в Рим да научи нещо повече за тях. За негова голяма изненада баща му го посрещна на Форума и разговорът между двамата беше съвсем кратък.
— Още утре призори ще се явиш пред къщата на Квинт Муций — заръча той на младежа, — ще се ожениш за дъщеря му. Съжалявам, но не мога да присъствам на сватбата. Много неща ме задържат в момента. После двамата с младоженката отивате в храма на Юпитер, където братовчед ти ще бъде провъзгласен за фламен Диалис. Доколкото ми обясняват, това била една от най-тържествените церемонии в цял Рим, няма как да се измъкнеш. Най-накрая отиваш в дома на Цезар и присъстваш на тържествената вечеря. Веднага след това заминаваш обратно за Етрурия.