Хладнокръвието, с което Луцилий посрещна смъртта, предизвикателната му постъпка и накрая — опасността да повлече и верния Бургунд със себе си бяха достатъчни да подлудят Марий. Лицето му почервеня от яд, от устата му захвърчаха пръски и той отприщи цялото си възмущение върху главата на смаяния Попилий Ленат.
В следващия миг малкото светлина, която още озаряваше изтощеното му съзнание, се изгуби окончателно, удавена в мозъчен кръвоизлив. Гай Марий се стовари като ударен от гръм върху дъските на рострата и хвърли в ужас безпомощните ликтори. Докато Попилий Ленат отчаяно викаше бардиеите да донесат носилка, главите, окачени върху рострата, сякаш изведнъж се обърнаха навътре, за да видят с изкълваните си очи какво се е случило с убиеца им. Птиците отдавна бяха изяли устните им и разлагащите се глави се хилеха победоносно над припадналия консул.
Един след друг откъм Сената дотичаха Цина, Карбон, Марк Гратидиан, Магий и Вергилий; разблъскаха ликторите и се надвесиха над тялото на Марий.
— Още диша — заслуша се осиновеният племенник на консула Гратидиан.
— Толкова по-зле — смотолеви под носа си Карбон.
— Да го занесем до дома му — предложи Цина.
Цялата гвардия на Марий вече беше научила за нещастието му и няколкото хиляди бардиеи изведнъж се присламчиха около рострата, без дори да крият сълзите си. Неколцина дори ревяха като малки деца.
Цина се обърна към началника на ликторите:
— Веднага пратете човек до Марсово поле. Нека Квинт Серторий незабавно се яви на Форума. Можете да му обясните какво се е случило.
Когато ликторите отнесоха безжизненото тяло на Марий до дома му, бардиеите се наредиха на дълга върволица по склона на Капитолия и последваха своя любим пълководец до прага на дома му. Цина, Карбон, Марий Гратидиан, Магий, Вергилий и Попилий Ленат слязоха от рострата и търпеливо зачакаха Квинт Серторий. Бяха седнали на един от редовете на трибуните и се опитваха да се съвземат след преживяното.
— Не мога да повярвам, че изобщо е жив! — сподели Цина.
— Винаги съм мислил, че ако ще да, забием две стъпки желязо в гърдите му, Гай Марий пак ще стане, все едно нищо му няма — рече навъсеният Вергилий.
— Какво смяташ да правиш сега, Луций Корнелий? — попита племенникът на Марий, който мислеше като всички околни, но заради лоялността към прославения си роднина предпочиташе да смени темата на разговора.
— Още не знам — мръщеше се Цина. — Затова повиках Квинт Серторий. Той единствен ще може да ме посъветва.
Час по-късно Серторий най-сетне се появи.
— По-щастливо събитие не можеше да ни се случи — не криеше той радостта си дори пред Гратидиан. — Не трябва да се чувстваш нелоялен към покровителя си, Марк Марий. Не забравяй, че си осиновено дете; в жилите ти тече много по-малко Марианска кръв, отколкото в моите. Ето, вземи пример от мен — майка ми е първа братовчедка на чичо ти и въпреки това с чиста съвест мога да заявя, че се радвам. Изгнанието доведе Гай Марий до лудост. Между това, което представлява той сега, и онова, което беше преди време, няма нищо общо.
— И какво да правим, Квинт Серторий? — прекъсна го Цина.
Той го изгледа изненадано.
— Какво да правим с кое? Ти си консулът, Луций Корнелий! Всичко зависи от теб, не от мен.
Цина отново почервеня до уши и гневно махна с ръка.
— Задълженията си на консул мога да изпълнявам и сам, Квинт Серторий. Повиках те, за да обсъдим как най-скоро да се отървем от проклетите бардиеи.
— О, да, разбирам — рече бавно Серторий.
— Докато бардиеите не бъдат пратени да си ходят, Рим още ще принадлежи на Гай Марий — обясни Цина. — Работата е там, че според мен те просто не искат да си ходят. Твърде много им хареса да тероризират един голям и в същото време беззащитен град, за да се предадат доброволно. Нима злощастието на Гай Марий ги възпира тях да продължат с издевателствата?
— Ние обаче можем да ги възпрем — ухили се зловещо Серторий. — Просто ще ги избием.