Прочела в погледа на брат си какво я очаква, тя се извъртя върху кушетката с мисълта да бяга, но беше изпреварена. Митридат я грабна за ръката, на която се беше подпряла, и я върна обратно на купчината възглавници, върху които се беше облягала. Отдалеч човек би си рекъл, че нежно я е прегърнал. От другата й страна стоеше изправен Гордий, по чието лице се четеше триумф. Знаеше каква ще е наградата за вярната му служба — царица щеше да стане не друга, а неговата дъщеря Ниса, която досега се беше губила сред десетината съпруги на Митридат. Оттам и внукът му Фарнацес щеше да измести от престола сина на Лаодика Махарес.
Лаодика обърна безпомощно глава на другата страна, но любимият й Фарнацес вече беше наобиколен от четирима придворни и Митридат едва го удостои с поглед. Вниманието на царя беше насочено най-вече към сестра му.
— Няма да умра, Лаодика — разочарова я той. — Предполагам, че дори няма да ми прилошее — усмихна се той, сякаш цялата работа му се струваше по-скоро забавна. — Но в чашата е останало достатъчно да убие стотина като теб.
С лявата си ръка царят стисна носа й и като я хвана през врата, рязко наведе главата й назад. За да си поеме дъх, сестра му трябваше да си отвори устата. Малко по малко Митридат изсипа цялото съдържание на красивата златна чаша в гърлото й, като караше Гордий след всяка глътка да затваря устата й. Той самият нежно потупваше жена си по врата, за да може тя по-лесно да погълне течността. Лаодика дори не се опитваше да се съпротивлява — явно смяташе, че би било под достойнството й. Една Митридатида никога не би се уплашила пред смъртта, особено когато залогът е бил царският престол.
Когато чашата беше пресушена до дъно, Митридат помогна на сестра си да се излегне върху кушетката и се отмести, за да не пречи на любовника й да се наслаждава на агонията й.
— Не се опитвай да повръщаш, Лаодика — предупреди я любезно Митридат. — Най-много да ти се наложи да пиеш същото втори път.
Всички присъстващи напрегнато очакваха да видят какво ще се случи. В цялата зала нямаше човек, който да не се е смразил до мозъка на костите си от ужас. Само царят беше в състояние да отмерва времето, но никой не би се осмелил да го попита колко точно е трябвало на отровата да подейства.
Митридат се обърна към придворните си — мъже и жени — и започна да им говори наставнически, все едно е учител по философия, запознаващ новите си ученици с материята. Той с гордост разкриваше пред поданиците си огромните си познания в областта на отровите — нещо, с което отсега нататък всички щяха да го свързват. Със скоростта на мисълта легендата за неговия непробиваем имунитет щеше да се разпространи из цял Понт, да премине границите на царството и да се разчуе из целия цивилизован свят. От своя страна Гордий щеше да прибави всичко, което бе научил по-рано от господаря си, и занапред Митридат щеше да се знае като най-големия отровител на земята.
— Царицата — обясняваше спокойно царят — е избрала добра отрова. Казва се дорикнион, но египтяните я наричат трихнос. Един от диадохите на Александър Велики, Птолемей — същият, който по-сетне стана цар на Египет, — донесъл растението чак от Индия, където, казват, то достигало размерите на истинско дърво. Явно Египет не е най-благоприятното място за отглеждането му, защото там го знаят само като храст с листа колкото на нашия градински чай. Но е доказано, че след аконитона е най-силната отрова на света! След малко ще се убедите сами, че до самото настъпване на смъртта вашата царица няма да изгуби нито за миг съзнание. От личен опит дори мога да твърдя, че поеме ли човек от тази отрова, способностите му да възприема се изострят докрай. Под влияние на дорикниона пред отровения се откриват множество видения, непознати в нормално състояние, и светът добива нови измерения. Братовчеде Фарнацес, трябва да ти кажа, че всяко туптене на сърцето ти, всяко примигване на клепачите ти, всяка въздишка, която се опитваш да скриеш от нас, отекват дълбоко в душата на твоята любима. Сякаш те поема със своите вътрешности. Колко жалко, че тъкмо в този момент не може да поеме и друго от теб… — Митридат отново се обърна към сестра си и кимна разбиращо. — Гледайте внимателно, започва се.