Старият Никомед мислеше, че гостите му ще останат поне за месец, затова не искаше да ги пусне току-така да си вървят. Но Марий нямаше да е Марий, ако не се наложеше над някаква крехка и доста овехтяла антика като цар Никомед. Заедно със семейството си напусна царския дворец, изпратени от сърцераздирателния рев на домакина, и отплаваха през Хелеспонта към Егейско море, радвайки се на хубаво време и попътен вятър.
При устието на река Каик корабът се понесе по течението и няколко часа по-късно се озова в пристанището на град Пергам, разположено навътре в сушата. Градът беше така разположен, че пътниците, идващи откъм морето, да могат отдалеч да се възхитят на гледката: високия акропол и още по-високите планини, които го ограждат откъм изток.
Квинт Муций Сцевола и Публий Рутилий Руф ги чакаха в резиденцията на управителя, но и този път Марий и Юлия нямаха възможността да се запознаят по-отблизо със Сцевола, който тъкмо заминаваше обратно за Рим.
— Ех, де да бяхте пристигнали през лятото, Гай Марий, щяхме да се повеселим! — въздъхна Сцевола, — но сега трябва да бързам, за да стигна Рим, преди времето да се е развалило и морето да е станало несигурно. — Той се усмихна приятелски. — Публий Рутилий ще ви обясни всичко.
Марий и Рутилий Руф се разходиха до пристанището да помахат на Сцевола от кея, докато Юлия се зае с багажа в двореца, който й беше много по-присърце от царския палат в Никомидия, дори ако женското присъствие беше също толкова скромно.
Разбира се, Марий нямаше да се сети, че на съпругата му ще й е приятно да си има женска компания; стигаше му да знае, че всичко е наред и че Юлия няма проблеми. Сега беше време да се съберат със стария приятел и да обсъдят какво става в Рим.
— Ще започна с най-добрата новина — рече Публий Рутилий и се усмихна щастливо; струваше си да обиколиш половината свят, ако знаеш, че ще срещнеш Гай Марий! — Гай Сервилий Авгур умря в изгнание в края на миналата година и естествено трябваше да се провеждат избори кой да заеме мястото му в колегията. Ти, Гай Марий, ги спечели.
Марий го зяпна.
— Аз!
— Точно така.
— Неми е минавало през ума… Защо аз?
— Защото ти, Гай Марий, все още се радваш на огромна популярност сред римските гласоподаватели, независимо от това, какво правят Катул и компания, за да те компрометират. Най-малкото съгражданите ти смятат, че заслужаваш подобна проява на уважение. Кандидатурата ти беше предложена от цяла делегация конници и понеже никъде не е писано, че човек не може да участва в изборите ин абсенция, колегията на авгурите подложи и твоето име на гласуване и ти спечели. Не мога да твърдя, че Прасчо Младши и приятелите му се зарадваха на успеха ти, но като цяло Рим те приветства от сърце.
Марий въздъхна с огромно задоволство.
— Е, това са наистина добри новини! Авгур! Това означава, че и синът ми на свой ред ще бъде жрец или авгур, както и синовете на синовете му… Успях, Публий Рутилий! Успях да се закотвя в самото сърце на Рим, да стана част от него… Аз, италийският селянин без думичка гръцки.
— Е, знаеш ли, вече не са сред живите онези, които те наричаха така. Откакто Прасчо се спомина, нещата много са се променили. Иначе, ако беше още жив, едва ли щеше да позволи да те изберат за каквото и да било — поклати глава Рутилий Руф. — Той никога не е притежавал повече аукторитас от който и да е свой приятел в Сената, но се ползваше с феноменална дигнитас, най-вече заради сраженията, които водеше със Сатурнин на Форума по време на цензорството си. Колкото и да го мразиш, не можеш да му отречеш, че прояви смелост, за която други могат само да му завиждат. Но това, което го прави тъй важен в очите на колегите му сенатори, е, че успя с годините да изгради около себе си онова здраво патрицианско ядро, което други преди него така и не създадоха. Откакто се бе върнал от изгнанието си в Родос, Прасчо нито за миг не спря да води задочната си война с теб. В крайна сметка, какво друго му оставаше да върши? Огромното влияние, което беше придобил сред събратята си, можеше да бъде използвано вече за твоето окончателно унищожение. Смъртта му предизвика истинско обществено сътресение. Когато се върна у дома, изглеждаше по-здрав от всякога! Аз самият си мислех, че ни остават дълги години да се гледаме в Сената. Но… ей го, че си отиде.
— И какво е търсил Луций Корнелий при него? — попита Марий.
— Като че ли никой не може да си отговори. Със сигурност двамата не са били в особено близки отношения. Самият Луций Корнелий твърди, че присъствието му е било вследствие низ от случайности — същата вечер той изобщо нямал намерение да споделя трапезата на Прасчо. Според мен също става дума за съвпадение. Това, което ме смущава най-много, е, че Прасчо Младши нито веднъж не е дал вид, че присъствието на Луций Корнелий на предсмъртния миг на баща му го е изненадало. А това ми подсказва, че Луций Корнелий се е опитвал поне от известно време да се обвърже с Прасчо — намръщи се Рутилий Руф. — Освен това двамата с Аврелия са се скарали.