Очите ѝ бяха изрисувани единствено с очната линия, която тя винаги носеше, рисувана ежедневно с четчица с тънък връх. Майката на султана поздрави ведро Фейра и момичето въздъхна от облекчение. Приседна на ръба на леглото на валиде султан с фамилиарност, позволена единствено на нея, и хвана за пореден път китката ѝ. Този път пулсът на Нурбану беше силен и ритмичен и Фейра плъзна пръсти към ръката ѝ. Нурбану ѝ се усмихна и попита:
– Фейра, какво не е наред?
– Как сте, господарке?
Нурбану се разсмя – съвсем искрено. Обикновено Фейра обичаше този звук, но днес той звучеше някак не на мястото си, подобно на дисонанс на цитра.
– Аз ли как съм? Никога не съм се чувствала по-добре! Донеси ми принадлежностите за писане, Фейра! А после поръчай да ми донесат закуската и заръчай на евнусите да подготвят баржата ми. Какво ще кажеш днес да се разходим до Пера[10]? Денят е прекрасен! Можеш ли да отделиш време от лекарските си задължения?
Фейра се поклони в знак на подчинение, но душата ѝ се изпълни с тревога. Промяната в Нурбану беше толкова драстична, че Фейра започна да се пита дали не е сънувала кратката кошмарна болест. Но Келебек също беше тук и видя, видяха и одалиските. Поколеба се, но накрая рече:
– Господарке, когато дойдох тук преди не повече от час, вие не бяхте на себе си, видът ви беше потресаващ, заспивахте и се събуждахте, и бълнувахте.
Пълничкото, мило лице на Нурбану се вдигна към нея и очите ѝ я погледнаха неразбиращо.
– Фейра, какви ги приказваш?
– Не си ли спомняте?
Фейра огледа още веднъж внимателно господарката си и тревогата ѝ се засили. Ярки очи, проблясващи като брилянти. Прекалена силно зачервяване по бузите. Русата ѝ коса беше все така влажна, увита около лицето ѝ като ореол. Абсолютно никакъв спомен за случилото се преди малко.
Фейра се обърна и се огледа. Слезе от подиума и погледът ѝ падна право върху замразените плодове, стоящи невинно върху близката масичка. Дръпна гедик към себе си и изсъска в ухото ѝ:
– Келебек, господарката яла ли е нещо тази сутрин? Пила ли е?
– Още не. Но пък е рано… Не е хапвала нищо друго освен от плодовете, които дожаресата ѝ донесе.
– Някой опита ли ги тези плодове?
С очи, кръгли и зелени като зърната грозде, Келебек възкликна:
– Разбира се, че не, Фейра, нали теб те нямаше! Но аз си помислих, че няма нищо лошо в тях, нали са подарък от дожаресата, а тя е приятелка на господарката и каква красива дама при това Фейра се приближи към купата, преливаща от плодове, и сърцето ѝ се сви още повече от грозни предчувствия. Ледът, който капеше в сребърния поднос отдолу, протестираше с леко припукване, докато се топеше. Погледът ѝ бе привлечен отново от гроздето и огромните му зърна. Изглеждаха особено вкусни, падащи от всички страни на купата към подноса – големи, кръгли, проблясващи с капчици роса. За втори път от няколко минути насам Фейра отчете мислено, че има нещо твърде наситено за нормалния цвят.
Откъсна едно зърно от близкия грозд и го разтвори с нокът. Приближи се до прозореца и огледа разкъсания плод под лъчите на слънцето. Там, в нефритената сърцевина на гроздовото зърно, на мястото, където би трябвало да са семките, се виждаше тъмен съсирек.
Фейра измъкна съсирека с нокът и го постави върху бялата мозайка на перваза. След това бръкна в кожения си колан и измъкна оттам лупа с медна рамка, която нагласи на едното си око. Взря се внимателно и поразбърка черната слуз.
След като я разстла върху бялата повърхност, много лесно видя купчина миниатюрни семенца, всяко от които с формата на звезден анасон. Стомахът ѝ се преобърна.
Отрова!
И не каква да е отрова, а такава, каквато бе виждала само веднъж в живота си. Някога Хаджи Муса бе успял да предотврати опит за покушение срещу живота на стария султан с отрова, скрита в подарена кана с английска бира. Лекарят и беше показал спорите във формата на звезди, извлечени от плода на дървото на Вартоломей, което растеше по хълмовете на Дамаск, и ѝ беше казал да бъде изключително внимателна с тях. Защото тези спори бяха една от най-смъртоносните отрови, познати на човечеството – без вкус, без мирис и без никакъв антидот. Жертвата усещаше зловредните ѝ ефекти почти моментално и това продължаваше от половин до един час, след това се възстановяваше внезапно, като че ли бе в цветущо здраве, но после се влошаваше рязко, докато спорите се размножаваха из органите, тълпяха се в черния дроб и стомаха и превръщаха вътрешностите на пихтия.
10
По това време разменните монети в Османската империя са акче, куруш, авторката е използвала монета – парична единица на Арабския халифат. –